Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Микаел все пак опита да разбере къде се е намирал по това време Йоханес Форшел, който също спортуваше за здраве. Интернет обаче не му помогна. Случката беше от май 2016, почти година и половина преди Форшел да стане министър на отбраната, а по онова време местната преса в родния му Йостерсунд не бе следила всяко негово движение. Все пак Микаел установи, че Форшел има известни бизнес интереси в района, така че не беше невъзможно да се е намирал в Абиско.

Разбира се, това бяха чисто и просто спекулации, които не можеше да използва, така че стана и отиде да разгледа рафта с книги в спалнята. Имаше главно криминални романи и ги беше чел всичките. Вместо това звънна на Пернила, дъщеря си, а после и на Ерика, но не можа да се свърже с нито една от двете. С таваше все по-неспокоен и накрая излезе. В ечеря в „Сеглархотелет“ до пристанището, а когато се прибра, имаше чувството, че не му достига въздух.

Паулина спеше. Лисбет се взираше в тавана. Това беше обичайната подредба, освен когато и двете не бяха будни. Нито една от тях не спеше кой знае колко и нито една от тях не се чувстваше особено добре. Тази вечер обаче се утешиха доста успешно с шампанско, бира и няколко оргазма, след което бързо заспаха. С коро след това обаче Лисбет се събуди рязко, а спомените и въпросите от Лундагатан и детството ѝ я пометоха като вледеняващ вятър. Какво им имаше на всички?

Още преди да се развият научните ѝ интереси, Лисбет често казваше, че семейството ѝ е генетично сбъркано, с което имаше предвид просто, че много от роднините ѝ са крайни и зли. Но преди година и нещо реши да стигне до дъното на тази хипотеза и с помощта на редица хакерски атаки се добра до Y хромозомата на Залаченко, която се съхраняваше в съдебногенетичната лаборатория в Линшьопинг.

Дълги нощи Лисбет се учеше как да я анализира и изчете всичко възможно за хаплогрупите. Във всяко поколение се случват малки мутации, а хаплогрупите показват към кой мутационен клон на човечеството принадлежи всеки отделен човек. Никак не я изненада, че групата на баща му е изключително необичайна, което се потвърди и когато се разтърси назад във времето. В рода ѝ високият интелект и психопатията бяха свръхпредставени. Всичко това не я зарадва или успокои, но поне ѝ помогна да овладее ДНК анализите и сега, в два през нощта, докато лежеше в леглото, настръхнала от спомените, и не спираше да се взира в детектора за дим, който мигаше като зловещо червено око на тавана, тя се зачуди дали все пак да не погледне материалите, които Микаел ѝ бе пратил. Така може би поне щеше да се разсее.

Стана внимателно от леглото, седна на бюрото и отвори файловете. Да видим, измърмори тя. Да видим. Какво е това? Предварително изследване на автозомно ДНК с няколко избрани STR маркера – short tandem repeats [20] Кратки тандемни повторения (англ.). – Б. пр. . Лисбет отвори програмата на Броуд Инститют за разглеждане на .BAM файлове, която можеше да ѝ помогне да анализира маркерите. В началото никак не беше съсредоточена и от време на време спираше и се заглеждаше в сателитните снимки на къщата на Камила. Постепенно обаче нещо в ДНК-то я впечатли. Установи, че мъжът няма предци или роднини в Скандинавия, идваше от някое далечно място. Щом отново изчете протокола от аутопсията и най-вече резултата от анализа на въглерод-13 и описанията на нараняванията и ампутациите, Лисбет бе осенена от изненадваща мисъл и дълго време стоя неподвижно, наведена напред и допряла ръка до старата прострелна рана на рамото си.

Накрая се размърда и направи редица търсения в интернет, мърморейки си тихо. Възможно ли беше? Трудно ѝ бе да го повярва. Приготви се да хакне сървъра на съдебната лекарка, но преди да го е направила, ѝ хрумна необикновената идея да опита с по-традиционни средства. Написа имейл, след което извади последните останали бутилки в минибара – една кока-кола и патронче коняк – и зачака сутринта, като може би дори задряма на стола си.

Горе-долу по времето, когато Паулина отвори очи и в коридора започнаха да се разнасят звуци, Лисбет получи съобщение на телефона си. Пусна сателитното изображение и в първия момент примижа изморено срещу монитора, но изведнъж се разсъни.

Видя как сестра ѝ и трима мъже – един от които беше необичайно висок – излизат от къщата в Рубльовка и се качват в лимузина. Лисбет ги проследи по целия път до международното летище „Домодедово“ на четиридесет километра от Москва.