Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Тя се засмя тъжно.

– Какво ще правиш сега? – продължи Микаел.

– Не знам. Ще седя пред празния лист и няма да пиша, може би.

– Не звучи забавно.

– Не.

– Но имаше нужда да останеш сама?

– Да, струва ми се.

– Видях те през прозореца, докато плевеше в градината.

– Така ли?

– Изглеждаше угрижена.

– Може би.

– Станало ли е нещо?

– Не точно.

– Но в известен смисъл?

– Мислех си за просяка.

– Какво за него?

– Че не ти споделих какво ми каза за Форшел.

– Обичайното, нали така беше?

– Може би не.

– Защо изведнъж реши да го споменеш?

– Защото трябваше да си спомня още когато се обади съдебният лекар.

– Добре, и какво каза просякът?

– „Me took Forsell. I left Mamsabiv, ter rible, ter rible.“ Нещо такова.

– Звучи странно.

– Да.

– Ти как го тълкуваш?

– Не знам. Но когато потърсих Мамсабив, Мансабин и всякакви подобни думи, попаднах на Матс Сабин, това беше най-близкият резултат.

– Военният историк?

– Знаеш кой е?

– Едно време бях от хората, изчели всичко за Втората световна война.

– Знаеш ли също, че Сабин е умрял по време на планински преход в Абиску преди четири години? Измръзнал е до едно езеро. Смята се, че е получил мозъчен кръвоизлив и не е могъл да потърси помощ в студа.

– Не знаех – каза Микаел.

– Не че вярвам, че това има нещо общо с Форшел...

– Но... – пробва той.

– Но не можах да не потърся имената им заедно и видях, че Форшел и Сабин са се карали по медиите.

– Относно?

– Русия.

– Какво по-точно?

– След пенсионирането си Матс Сабин променил безкомпромисната си позиция и станал по-отворен към Русия. В няколко статии, включително в „Експресен“, пише, че цяла Швеция страда от русофобия и параноя и че трябва да гледаме на Русия с повече разбиране. Форшел отвърнал, че думите на Сабин са идентични с руската пропаганда, и намекнал, че Сабин е платен лакей, след което се разразила люта кавга. Заговорило се за клевета и съдебни дела и накрая Форшел отстъпил и се извинил.

– Просякът как се вписва в картинката?

– Нямам представа. Само че...

– Какво?

– Каза „I left Mansabin“, или нещо такова, което се връзва, поне на теория, понеже Матс Сабин е умрял сам и изоставен.

– Това е следа – каза Микаел.

– Да, идиотска.

– Не непременно.

Умълчаха се и Микаел се загледа към морето.

– Не можеш ли да хванеш обратния курс, ще разнищим случая и ще се захванем със смисъла на живота и всичко останало.

– Следващия път, Микаел. С ледващия път.

Искаше да я разубеди, да ѝ се примоли да остане. Но се почувства жалък, така че просто ѝ пожела приятна вечер и затвори. След това стана, взе си една бира от хладилника и се зачуди какво да прави. Най-разумно, разбира се, беше да забрави за Катрин и за просяка. И двете не водеха наникъде. Трябваше да се върне към статията си за фабриките за тролове и краха на борсата, или още по-добре, наистина да си почине.

Но си беше упорит, а вероятно и глупав. Не можеше просто да зареже нещо и след като изми чиниите, разтреби кухненския бокс и отново впери поглед в морето, реши да проучи Матс Сабин и се зачете в дълга публикация в „Норлендска Социалдемократен“ по повод смъртта му.

Матс Сабин израснал в Люлео и станал офицер и майор в бреговата артилерия, през осемдесетте бил подводничар, но изучавал и история. По някое време напуснал военните и защитил дисертация в Упсала на тема инвазията на Хитлер в С ъветския съюз. В крайна сметка станал доцент в Университета по отбрана, но също така, както Микаел вече знаеше, беше публикувал научнопопулярни книги за Втората световна война. Дълго време се застъпвал за членство на Швеция в НАТО и бил сигурен, че подводниците в Балтийско море, които е преследвал през осемдесетте, са руски. Въпреки това през последните години от живота му отношението му към Русия било приятелско и той защитавал намесата в Украйна и Крим и възхвалявал Русия като мироопазваща сила в Сирия.

Не ставаше ясно защо е променил позицията си. Самият той беше казал, че „мненията са, за да се променят, когато остареем и помъдреем“. Твърдеше се, че е умел водолаз и бегач по пресечен терен. Станал на шейсет и седем и, наскоро овдовял, тръгнал по класическия маршрут между Абиско и Никалуокта. Пишеше, че бил в „добра форма“, било началото на май и прогнозата за времето била благоприятна. Въпреки това вечерта срещу трети температурата паднала до минус осем градуса. С абин вероятно получил удар, строполил се недалеч от река Абискояка и така и не успял да се добере до някой от заслоните покрай пътеката. На четвърти сутринта група планинари от С ундбюбери го намерили мъртъв. Нямало следи от насилие или други подозрителни обстоятелства.