Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Me took him. And I left Mamsabiv, terrible, terrible. [19] Аз взех го. И оставих М амсабив, ужас, ужас. (Англ.) – Б. пр. Или може би не беше точно Мамсабив, но нещо такова, дълга дума с ударение на първата и третата сричка. Думата още кънтеше в ушите ѝ, когато побягна и се натъкна на Софи Мелкер на Сведенборгсгатан. После обаче забрави за това и едва сега, след разговора със съдебния лекар, се замисли отново за думата и се зачуди какво ли можеше да означава. Може би все пак си струваше да провери.

Свали ръкавицата и потърси „Мамсабив“ в интернет, като го изписа по няколко различни начина, но никой от тях не означаваше нищо на какъвто и да е език. Гугъл обаче я попита дали няма предвид „Матс Сабин“ и може би наистина това бе чула, Матссабин, произнесено на един дъх. Във всеки случай не звучеше съвсем неправдоподобно, особено когато откри, че Матс Сабин е бил майор в бреговата артилерия, а след това военен историк в Университета по отбрана, така че като нищо можеше да е познавал стария офицер от разузнаването и експерт по руските въпроси Форшел.

Катрин реши да пробва и да потърси имената им заедно и веднага попадна на статия, в която не просто се казваше, че са се срещали, ами и че са били врагове, или поне са имали жестоки спорове. Замисли се дали да отиде и да каже на Микаел, но не, струваше ѝ се твърде изсмукано от пръстите, така че остана в градината, отново надяна ръкавицата и продължи да плеви и да кърши клонки, като току поглеждаше към морето, изпълнена с противоречиви мисли

Лисбет още беше в хотел „Кингс Корт“ в Прага. Седеше зад бюрото до прозореца и отново се взираше в голямата къща на Камила в Рубльовка, западно от Москва. Но това вече не беше просто компулсивно действие или част от процеса ѝ по запаметяване. Къщата все повече заприличваше на крепост, на щабквартира. Постоянно влизаха и излизаха хора, включително важни клечки като Кузнецов, и всички биваха претърсвани, а с всеки изминал ден охранителите ставаха все повече. Освен това нямаше съмнение, че се полагат непрестанни грижи за киберсигурността.

Благодарение на базовата станция, поставена от Катя Флип, след няколко дни Лисбет вече можеше да следи всяка стъпка на Камила чрез сигналите от мобилния ѝ телефон. Все още обаче не беше успяла да хакне айти системата, затова се задоволяваше единствено с предположения за случващото се вътре. Единственото сигурно беше, че активността се е засилила.

Цялата къща пулсираше нервно и енергично, като пред мащабна операция, а вчера Камила отиде до Аквариума, както наричаха главния щаб на ГРУ в московското предградие Ходинка, което също не беше добър знак. Изглежда, Камила се домогваше до всякаква възможна помощ.

Засега обаче като че ли нямаше представа къде се намира сестра ѝ, което вдъхваше на Лисбет известно чувство за сигурност, въпреки всичко. Докато Камила си стоеше в Рубльовка, с Паулина най-вероятно не бяха в опасност. Но нямаше гаранция. Лисбет затвори сателитната картина и провери какво прави мъжът на Паулина, Томас. Нищо, както изглеждаше. Просто гледаше в лаптопа си с обичайното обидено изражение.

Никой не можеше да твърди, че в последно време Лисбет е особено пряма, но вечер слушаше разказите на Паулина с часове и затова знаеше повече от достатъчно за живота ѝ. И най-вече знаеше историята за ютията. Томас, който в момента се секнеше пред уебкамерата, в Германия винаги бе оставял ризите си на химическо чистене. В Копенхаген обаче оставяше Паулина да ги глади, „за да има с какво да си запълва дните“. Но веднъж тя решила да не хваща ютията, нито да мие съдовете. Просто обикаляла из апартамента по бикини, облечена само с една от неизгладените ризи на Томас, и пиела уиски и червено вино.

Предишната вечер той я ударил и сцепил устната ѝ и тя искала да се напие достатъчно, за да посмее да сложи край или да изостри положението още повече. С напредването на деня се разкрепостявала все повече, без да иска, счупила една ваза, а после няколко чаши и чинии, не толкова без да иска, и някак си разляла червено вино върху ризата и уиски върху чаршафа и килима. Накрая заспала, пияна и дръзка, и с чувството, че най-накрая ще се осмели да му каже да върви на майната си.

Но когато се събудила, Томас бил седнал върху нея и я удрял по лицето. После я завлякъл до дъската за гладене и сам си изгладил ризата. Паулина каза, че всъщност не си спомня почти нищо след това, освен неописуемата болка и миризмата на изгоряла кожа, и как бяга към входната врата. Лисбет от време на време се замисляше за това и макар че виждаше ясно лицето на Томас през уебкамерата, чертите му често се сливаха с тези на баща ѝ.