Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Благодаря, че дойде.

– Ще я заловим, миличка. Ще я пипнем – отвърна той и я погали нежно по бузата.

Лисбет явно си беше легнала, след като видя Камила и антуражът ѝ да отиват към летището, защото сега се събуди в леглото и видя бележка на нощното шкафче, която съобщаваше, че Паулина е отишла да закуси. Беше единайсет и десет. Столовата беше затворена и Лисбет остана в стаята. Изруга, когато си спомни, че минибарът е празен. Пи вода от чешмата и изяде остатъците чипс, изпопадали около компютъра. После си пусна душ, сложи си дънки и черна тениска, седна пред клавиатурата и провери пощата си. Беше получила два файла с размер над десет гигабайта, както и съобщение от съдебния лекар Фредрика Нюман.

Хей, не съм идиот. Вече бях помолила за цялостна секвенция. Получих я тази сутрин. Не знам колко са се постарали биоинформатиците, но са маркирали някои странности. Имам си мои специалисти, разбира се, но предполагам, че няма да навреди и ти да я погледнеш. Пращам ти обработен файл с бележки, както и FastQ файл със сурови данни, в случай че предпочиташ да работиш направо с него. Ще се радвам на бърз отговор.

Лисбет не регистрира нищо от гнева и раздразнението между редовете, а и не беше особено съсредоточена. В същия момент забеляза, че Камила е кацнала на „Арланда“ и вече се движи по Е4, към центъра на Стокхолм. Сви юмруци и се замисли дали самата тя не трябваше моментално да се отправи натам. Но вместо това остана зад бюрото и отвори файловете, изпратени от Фредрика Нюман. С траниците пробягаха пред очите ѝ като микрофилм. Дали все пак да не теглеше една на ДНК анализа? От друга страна, нищо не пречеше да го прегледа, докато изготвяше план за действие, така че се залови за работа. Имаше дарба в това отношение, винаги го бе знаела.

Можеше бързо да подрежда в съзнанието си наглед разбъркана информация, затова предпочиташе, както Нюман бе предусетила, да работи директно със суровите данни, вместо да се ръководи от чуждо мнение и записки. Използва програмата „Сам Тулс“, за да преобразува файла в така наречен .BAM документ с цялата наследствена информация, а тя не беше малко.

В известен смисъл геномът беше като криптиран текст, предаден с четири букви: A, C, G, T, нуклеотидните бази аденин, цитозин, гуанин и тимин. На пръв поглед представляваше непонятна каша, но криеше цял един живот. Като начало Лисбет потърси отклонения, каквито и да е, прибягвайки до индексни търсения и теория на графите. После отвори АйДжиВи, програмата за разглеждане на .BAM файлове, и сравни избрани и случайни откъси с ДНК секвенциите на други хора, които намери в 1000 G enomes Project , където имаше генетична информация от цял свят. Така откри аномалия в единичния нуклеотиден полиморфизъм rs4954 на гена EPAS1, който контролира производството на хемоглобин в тялото.

Имаше очевидно разминаване и тя веднага се разтърси в базата данни PubMed . Не след дълго изруга и тръсна глава. Възможно ли беше наистина? Подозираше нещо такова, но не вярваше, че толкова бързо ще го види черно на бяло. Потъна в абсолютна концентрация и забрави дори за сестра си в Стокхолм, нито пък обърна внимание, когато Паулина се върна, поздрави я и влезе в банята.

Беше погълната от специфичния вариант на гена EPAS1. Не просто беше изключително необичаен, ами имаше впечатляващо минало, което можеше да се проследи чак до Денисовия човек, биологичен вид от рода Homo , изчезнал преди четиресет хиляди години.

Денисовият човек дълго време бе останал непознат на науката. Описан бе едва след като през 2008 година руски археолози открили зъб и част от кост на жена в Денисовата пещера в Алтайския край в Сибир. О казало се, че в хода на историята Денисовият човек се е чифтосвал с представители на вида Homo sapiens в Южна Азия, чрез което е предал част от гените си и на днешните хора, в това число и варианта на EPAS1, който Лисбет разглеждаше в момента.

Той помагаше на организма да усвоява дори малки количества кислород, като разрежда кръвта и я кара да циркулира по-бързо, което намалява риска от съсирване и отоци. Този вариант на гена е изключително полезен за хората, които живеят и работят на висока надморска височина, където съдържанието на кислород е по-ниско. Това се връзваше с първоначалното предположение на Лисбет, което се основаваше на нараняванията и ампутациите на просяка, както и на анализа на въглерод-13.

Но въпреки ясните индикации не можеше да бъде сигурна. Вариантът на гена беше необичаен, но все пак се срещаше в различни части на света, така че тя провери Y хромозомата и митохондриалната ДНК на мъжа и видя, че той принадлежи към хаплогрупа C4a3b1. Направи справка и всяко съмнение изчезна.