Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Знаеш ли – продължи той, – според мен човек може да полудее, ако никой не му вярва. Направо да откачи.

– А?

– Когато години наред биват игнорирани, хората могат да се сринат.

– Значи онзи мъж е станал бездомен и психотичен, защото такива като мен нямат време да го изслушат? – каза тя.

– Нямах това предвид.

– Така прозвуча.

– Тогава моля за извинение.

– Моля.

– Разбрах, че и на теб не ти е било лесно – пробва Микаел.

– Това какво общо има?

– Нищо, предполагам.

– Добре тогава, благодаря за визитата – каза тя.

– Божичко – измърмори той. – Какво ти има?

– Какво ми има на мен ? – повтори тя, изправи се и в продължение на няколко секунди двамата се взираха бясно в очите.

Беше нелепо, но на Микаел му се струваше, че водят дуел, сякаш са двама боксьори на ринга. Озоваха се съвсем близо един до друг, без да разбере как. Усещаше дъха ѝ, виждаше пламъците в очите ѝ и движението на гръдния ѝ кош. Тя наклони леко глава и тогава той я целуна. За миг реши, че е направил непростима глупост. Тя обаче отвърна на целувката му, след което те се вторачиха озадачени един в друг, сякаш никой не разбираше какво е станало.

После тя го хвана зад врата, придърпа го към себе си и за нула време всичко излезе извън контрол. Озоваха се на дивана, след това на пода. Н асред цялата тази лудост Микаел осъзна, че я бе пожелал още първия път, когато се загледа в снимките ѝ в интернет.

24 АВГУСТ

Фредрика Нюман седеше в лабораторията в Съдебна медицина, мислеше за дъщерите си и се чудеше какво се беше объркало.

– Не разбирам – каза тя на колегата си Матиас Холмстрьом.

– Какво не разбираш, Фредрика? – попита той.

– Как може да съм толкова ядосана на Йосефин и Аманда. Все едно ще експлодирам.

– Какво те ядосва?

– Толкова са арогантни. Дори едно „здрасти“ не казват.

– Боже господи, Фредрика, те са тийнейджърки. Това е съвсем естествено. Не си ли спомняш какво е, като си на тези години?

Спомняше си. Беше момиче за пример, с добри оценки, свиреше на флейта, играеше волейбол, пееше в хора и, естествено, държеше се любезно и възпитано. Винаги се усмихваше и повтаряше „да, мамо, разбира се, татко“, като малък, весел войник. Отстрани поведението ѝ сигурно е било нетърпимо. И все пак... дори да не отговарят, като ги заговори?

За нея това беше непонятно и нямаше как да не се ядосва и да не крещи вечер. Беше твърде изморена. Имаше нужда да поспи и да си почине. Още сега трябваше да си изпише приспивателни, или защо не направо нещо наркотично, като е тръгнала. Нали беше толкова прилежна като тийнейджърка, сега имаше право да разпусне малко, да смеси приспивателните с червено вино и болкоуспокояващи. Засмя се сама на себе си и по задължение каза нещо на Матиас, който се усмихна толкова дружелюбно, че ѝ се прииска да се разкрещи и на него.

После отново се замисли за просяка. На работа се занимаваше единствено с него и се преструваше, че случаят изобщо не е маловажен за полицията. Беше поръчала спешно измерване на съдържанието на въглерод-14 и въглерод-13 в зъбите му. Първото изследване щеше да покаже колко е възрастен, с точност до две години, а второто да разкрие как се е хранил като дете, когато са растели зъбите, и каква е концентрацията на стронций и кислород.

Освен това беше сравнила изследването на автозомното ДНК с базата данни на internationalgenome.org и се оказа, че мъжът по всяка вероятност идва от южните части на Централна Азия. Това обаче не ѝ помагаше кой знае колко, така че продължаваше да чака сегментарния космен анализ. В най-лошия случай резултатите можеха да отнемат месеци, така че бе опитала да пришпори токсикологията, доколкото е възможно. Сега реши отново да звънне на секретарката.

– Ингела – каза тя. – Знам, че ти досаждам.

– Ти ми досаждаш най-малко от всички. Едва напоследък почваш да се усещаш как се прави.

– Изследването на космите готово ли е?

– На безименния?

– Същият.

– Чакай малко, ще погледна.

Фредрика забарабани с пръсти по бюрото и погледна часовника на стената. Беше десет и двайсет сутринта, а тя вече нямаше търпение да дойде обедната почивка.

– Ти да видиш – каза Ингела след малко. – Разбързали са се, резултатите вече са тук. Ще ти ги пратя.

– Просто ми кажи какво пише.

– Пише... чакай малко.

Фредрика се чувстваше странно нетърпелива.

– Очевидно е бил дългокос – продължи Ингела. – Има цели три сегмента и... всичките са негативни. Няма следи от опиати или бензо.