Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Микаел се сепна.

– Трябва да им го кажеш. Трябва да включат в разследването и други хора, освен Ханс Фасте.

– Ще го направя. Но все пак исках да ти го кажа, като един вид застраховка, ако полицията не си свърши работата.

– Благодаря за което – каза той и си спомни разказа на Софи за Катрин Линдос.

Замисли се за изгладените ѝ костюми, петното на сакото и хипарите, сред които беше израснала, и се зачуди дали да не сподели за преживелицата ѝ с просяка. Може би тя имаше какво да каже на полицията. Реши обаче засега да я пощади от вниманието на Ханс Фасте и вместо това каза:

– И все още не знаете кой е?

– Не, няма никакви съвпадения. Няма човек с неговото описание, който да е обявен за издирване. Но не се и бях надявала на това. В сичко, с което разполагам, е ДНК секвенция, която получих днес от НЦК. Тя обаче е базова, автозомна. Ще поискам анализ на митохондриалната ДНК и на Y хромозомата и тогава се надявам да постигна някакъв напредък.

– Освен това сигурно има и доста хора, които си го спомнят – каза Микаел.

– Какво имаш предвид?

– Той привличаше вниманието. Просто аз съм твърде затворен в мислите си напоследък. Разбрах обаче, че други са го забелязали. Полицията трябва да поговори с хората около Марияториет.

– Ще им предам.

Микаел усети, че започва да се вълнува.

– И още нещо.

– Да?

– Ако сам е взел таблетките, едва ли му ги е предписал някой лекар – продължи той. – Не изглеждаше като човек, който би си запазил час при психиатър, а още от едно време знам, че има черен пазар за такива медикаменти. Полицията сигурно има информатори в тези кръгове.

Фредрика Нюман помълча секунда-две.

– По дяволите – каза тя.

– Моля?

– Ама че съм идиот.

– Не ми се вярва.

– Не, наистина. Слушай... наистина оценявам, че си си го спомнил. Важно е за мен.

Микаел погледна полупълния си куфар и усети, че вече няма желание да ходи в Сандхамн.

Микаел Блумквист отвърна нещо учтиво, Фредрика Нюман не беше сигурна какво точно. Приключи разговора и почти не забеляза, когато Аманда застана пред нея и я попита какво ще има за вечеря, и може би дори се извини, че се е държала кисело. В отговор Фредрика просто измърмори да си поръчат ядене за вкъщи.

– Какво? – попитаха дъщерите ѝ.

– Каквото искате – каза тя. – Пица, индийско, тай, чипс, лакрицови бонбони.

Не я интересуваше, че момичетата я изгледаха, все едно е откачила. О тиде в кабинета си, затвори вратата и писа на токсикологията веднага да направят сегментарен космен анализ, което трябваше да е поръчала още в началото.

Косменият анализ щеше да покаже не само колко зопиклон и декстропропоксифен е имало в организма на мъжа по време на смъртта му, ами колко високо е било съдържанието през последните няколко месеца, седмица по седмица. С други думи, щеше да получи яснота дали е злоупотребявал с медикаментите през по-дълъг период от време, или ги е приел само веднъж, което можеше да се окаже важно парче от пъзела. Без дори да разбере, това прозрение я накара да забрави за дъщерите си, за болките в гърба, безсънието и усещането за безсмислие. Анализираше смъртни случаи постоянно и рядко се ангажираше толкова лично.

Видът на мъжа обаче я впечатли и може би дори се надяваше, че му се е случило нещо драматично, сякаш обезобразеното му тяло го заслужаваше. Тя прекара няколко часа, разглеждайки снимките на трупа, като постоянно откриваше нови дребни детайли, и от време на време си мислеше:

Какво си преживял, стари приятелю?

През що за ад си преминал?

Микаел седна пред компютъра и потърси Катрин Линдос в гугъл. Тя беше на трийсет и седем, имаше магистратура по политически науки и икономика от С токхолмския университет и се беше утвърдила като консервативен автор и коментатор. В одеше успешен подкаст и пишеше статии в „Свенска Дагбладет“, „Аксес“, „Фокус“ и „Журналистен“. Искаше забрана на просията и често говореше за рисковете на зависимостта от помощи и за недостатъците на шведското училищно образование. Беше монархист и искаше силна армия и опазване на нуклеарното семейство, макар че самата тя, изглежда, не беше семейна. Твърдеше, че е феминистка, но често настройваше феминистките срещу себе си. Предизвикваше множество омразни коментари в интернет както отляво, така и отдясно. Темата за нея във „Флашбек“ [15] Най-големият шведски интернет форум. – Б. пр беше неприятно дълга.

„Трябва да поставяме изисквания – казваше тя често. – Изискванията и задълженията ни помагат да израстваме.“