Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Часът беше единайсет и десет и градинарите бяха в обедна почивка. В ремето минаваше и той се загледа в обувките си. Богданов вече беше богат и носеше костюми по поръчка и скъпи часовници, но никога нямаше да забрави канавката. Той беше бивш наркоман, израснал на улицата, и някогашният му живот беше оставил незаличим отпечатък в погледа и движенията му.

Беше висок, слаб, с ръбато, покрито с белези лице, тънки устни и собственоръчно правени татуировки по ръцете. И макар че Кира не го взимаше със себе си по публични изяви, той си оставаше безценен за нея. Това му вдъхна увереност, когато чу токчетата ѝ да отекват по мраморния под. Тя се приближи, неземно красива както винаги, и седна на фотьойла до него. Носеше светлосин костюм и червена блуза, разкопчана на врата.

– Е, какво имаме? – каза тя.

– Проблеми – отвърна той.

– Говори направо.

– Ж ената...

– Лисбет Саландер.

– Това още не е потвърдено, но да, трябва да е тя, като се има предвид нивото на хакерския пробив.

– Какво му е специалното?

– Кузнецов е параноик по отношение на айти системите си и държи да са подсигурени отвсякъде. П олучил е уверения, че е невъзможно да бъдат пробити.

– Но това очевидно не е било вярно.

– Да, и още не знаем как точно е процедирала. Ясно е само, че самата операция е била относително проста, щом Саландер веднъж е влязла в системата. С вързала се е със Спотифай и с озвучителната система, инсталирана за вечерта, и е пуснала известна рок песен

– Но хората щяха да се побъркат.

– И мало е и еквалайзер, който за нещастие е бил дигитален и параметричен, и вързан към уайфай мрежата.

– Говори така, че да те разбирам.

– Еквалайзерът служи за настройка на звука, с него се регулират басите и високите. Саландер го е използвала, за да създаде възможно най-ужасния звуков ефект. Резултатът е бил изключително неприятен и се е усещал в сърцето. Затова толкова много от гостите са се хванали за гърдите и дори не са осъзнали, че това са звукови вълни.

– Значи е искала да създаде паника.

– Преди всичко е искала да отправи послание. Песента се казва Killing the world with lies и е на „Пуси Страйкърс“.

– Онези червенокоси курви?

– С ъщите – каза Богданов, без по никакъв начин да издаде, че всъщност намираше „Пуси С трайкърс“ за доста готини.

– Продължавай.

– Написана е във връзка с първите репортажи за убийства на хомосексуални в Чечения, но всъщност не става дума за самите актове на насилие или дори за държавния апарат, ами за човека, оркестрирал кампанията на омраза в социалните медии, която предшестваше убийствата.

– Тоест Кузнецов.

– Именно, само че...

– Никой външен човек не би трябвало да знае за това – допълни тя.

– Никой не би трябвало да знае, че той изобщо отговаря за информационните бюра.

– Тогава Лисбет как е разбрала?

– Това опитваме да установим. Както и да успокоим замесените. Кузнецов не е на себе си. Изплашен е до смърт и само се налива с алкохол.

– Защо? Това далеч не е първият път, когато е насъсквал хора едни срещу други.

– Така е, но в Чечения нещата излязоха извън контрол. Имаше хора, погребани живи – каза той.

– Проблемът си е на Кузнецов.

– Разбира се. Това, което ме притеснява, е...

– Хайде, изплюй камъчето.

– ...че мишената на Саландер едва ли е Кузнецов. Не можем да изключим възможността тя да знае за участието ни в информационните бюра. Иска да си отмъсти на теб, не на него, нали?

– Отдавна трябваше да сме я убили.

– Има още нещо, което не съм споменал.

– Какво?

Богданов знаеше, че няма смисъл да отлага повече.

– След като те бута пред ресторанта, тя залита напред – продължи той. – Губи равновесие след сблъсъка, или поне така изглежда отстрани, и е принудена да се подпре на лимузината, точно над задната гума. В началото това ми се стори естествено, но след като няколко пъти прегледах записите, видях, че не е така. В место да се подпре с ръка на каросерията, тя е залепила нещо за нея. Ето го.

Той вдигна малка правоъгълна кутийка.

– Какво е това?

– GPS предавател.

– Значи сега знае къде живея?

Камила стисна зъби и усети вкус на желязо или кръв в устата.

– Опасявам се, че да – каза Богданов.

– Идиоти – изръмжа тя.

– Взели сме всички необходими мерки – продължи той още по-притеснено. – Засилихме нивото на защита, най-вече на айти системата, разбира се.

– Искаш да кажеш, че в момента се намираме в отбранителна позиция?

– Не, ни най-малко. П росто го споменавам.