Давид Лагеркранц: Тя, която трябваше да умре

– Ама че работа.

– Но не това ме смая най-много, а съобщението в края.

– Какво пишеше?

– „Следя охранителните камери, в случай че някой не е загрял, че съм се преместила.“ Това беше всичко. В първия момент не разбрах за какво става дума, нямаше нито адрес на подателя, нито име. Но после се сетих за посещението ти и драматичните събития в Моронсала. Осъзнах, че съм купила апартамента на Лисбет Саландер и...

– Няма защо да се притесняваш – прекъсна я той.

– Какво... не, за бога, не се притесних, почувствах се... starstruck[45] Поразен от срещата с някоя знаменитост (англ.). – Б. пр. ! Разбрах, че файлът за Фреди Карлсон е компенсация за неприятностите, които бих могла да имам покрай нея. Бях смаяна, честно казано, и още повече ми се прииска да помогна и на двама ви.

– Няма нужда – каза той. – Достатъчно е, че дойде.

Но след това Микаел все пак прояви съобразителност, която впоследствие учуди самия него, и попита Кади – с оглед на уязвимата позиция на „Милениум“ на медийния пазар и всички агресивни опити за закупуване – дали би искала да стане председател на борда на вестника. Тя грейна и се съгласи на мига, а още на следващия ден Микаел получи одобрението на Ерика и останалите.

С изключение на това, в болницата го посещаваше главно Катрин, разбира се, не само защото, общо взето, вече бяха двойка, ами и защото беше ангажиран с репортажа ѝ. Четеше черновите и двамата отново и отново дискутираха историята. Сванте Линдберг и Стан Енгелман бяха арестувани, Иван Галинов също. Това, изглежда, беше краят и на мотоклуб „Свавелшьо“, но не и на Звезда Братва, които имаха твърде могъщи закрилници.

Йоханес Форшел, изглежда, се размина леко и Микаел често си мислеше, че Катрин е твърде снизходителна към него. Но все пак самият Форшел им беше осигурил информацията. Пък и Микаел го харесваше, така че можеше да приеме опрощението му, а и Ребека и децата сигурно също чувстваха огромно облекчение.

Но най-хубавото беше, че Нима Рита бе кремиран в Тенгбоче според будистките обичаи. Щеше да има втори помен, на който Боб Карсън и Фредрика Нюман щяха да присъстват. Въпреки това обаче Микаел не можеше да се зарадва истински. Имаше чувството, че наблюдава всичко отстрани, особено сега, докато Ерика бърбореше развълнувано по телефона. За какво, в името на Бога, ставаше дума?

– Кой е Кузнецов? – попита той.

– Ти сериозно ли?

– Защо?

– Нали ти го разобличаваш!

– Нищо подобно.

– Колко наркотици са ти дали лекарите?

– Твърде малко.

– Освен това си го написал като първокласник.

– Нали ти казах.

– Но като първокласник или не, съвсем ясно подчертаваш, че Владимир Кузнецов е предизвикал срива на борсата миналото лято. О свен това е един от отговорните за убийствата на хомосексуални в Чечения.

Микаел нищо не разбираше. Дотътри се до компютъра си и отвори старата статия.

– Това е нелепо.

– Още повече предвид реакцията ти.

– Трябва да е...

Не довърши изречението, но нямаше и нужда. Ерика, изглежда, си мислеше същото.

– Нещо, свързано с Лисбет?

– Не знам – каза той шокирано. – Кузнецов, казваш?

– Виж сам. Ирина превежда прикачените документи и доказателства. Но историята е безумна. Кузнецов е човекът, за когото Пуси Страйкърс пеят в Killing the world with lies.

– В кое?

– Извинявай, забравих, че ти не слушаш нищо по-ново от Тина Търнър.

– О, я престани.

– Ще опитам.

– Чакай поне да проверя за какво става дума.

– Ще мина довечера и ще го обсъдим.

Микаел се сети за Катрин, която щеше да идва следобед.

– Нека се видим утре сутринта, за да имам време да навляза малко повече в цялата работа.

– Окей. Ти как си, между другото?

Той се замисли. Смяташе, че Ерика заслужава сериозен отговор.

– Беше ми доста тежко.

– Разбирам.

– Но сега...

– Да?

– Като че ли живнах малко.

Усети, че бърза да затвори.

– Трябва... – продължи той.

– Да говориш с един човек.

– Нещо такова.

– Пази се – каза тя.

Микаел затвори и опитa да направи това, което вече беше опитвал безброй пъти в болницата – да се свърже с Лисбет. От нея нямаше ни вест, ни кост, с изключение на съобщението ѝ до Кади Линдер, и той се тревожеше. Изпитваше пълзящо под кожата безпокойство, което го тормозеше най-много вечер и сутрин, наред с всичко останало. Страхуваше се, че Лисбет няма да може да спре: че ще намери нови сенки от миналото си, с които да се бори, докато късметът не я изостави. Не го напускаше мисълта, че тя сякаш е орисана да свърши зле, и това не му даваше мира.