Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

– Да, така изглеждаше – каза Ковалски. – Информирах Йоханес, че посещението на Лилиан Хендерсън вероятно вещае опасност. Казах му, че съществува риск Стан и Звезда Б ратва да се отърват от него, а Йоханес директно заяви, че сме длъжни да му осигурим грижи и закрила.

– И го направихте?

– Да.

– Как?

– С ъобщихме на Клас Берг от Муст, качихме Нима на британски дипломатически самолет и го пратихме в „Сьодра Флюгелн“ в Орщавикен, където, за жалост...

– Какво?

– Не му помогнаха, а аз... – продължи Йоханес.

– Ти...

– Не го посещавах толкова често, колкото възнамерявах. Не само защото имах много работа. Чисто и просто ме болеше твърде много да го гледам в това състояние.

– И си предпочел да не помрачаваш щастливия си живот.

– Да, но щастието ми не продължи дълго.

28 АВГУСТ

Моторът се вряза в прозореца и Лисбет Саландер се наведе напред. Миг по-късно вдигна поглед, видя, че мъж с кожен елек стреля по нея, и го блъсна. Ударът беше толкова силен, че тя хвръкна във въздуха, удари се в стената и се приземи върху една метална греда на пода. Изправи се моментално и потърси прикритие зад една колона, като междувременно се огледа, регистрирайки подробностите, броя мъже и оръжия, разстоянията и препятствията в помещението, и – в дъното – пещта, която беше видяла на записа.

Току до Микаел стоеше мъж с бял костюм и притискаше лицето му с парцал. Без да се усети, Лисбет тръгна към тях, водена от несломима вътрешна сила. Един куршум уцели каската ѝ. Други профучаха около нея. Тя отвърна на стрелбата и един от мъжете до пещта се сви, а това все беше нещо. Но като цяло нямаше план, просто тичаше напред.

Видя, че мъжът с белия костюм е хванал носилката и се кани да бутне Микаел в пламъците. Лисбет се прицели и стреля, но изглежда, пропусна, така че вместо това скочи право към него и двамата се строполиха на пода. След това всичко се случи твърде бързо.

Знаеше само, че го удари с глава и счупи носа му, изправи се на крака, простреля друг неясен силует и успя да разкопчае кожения колан около една от ръцете на Микаел, което беше огромна, шибана грешка. Но прецени, че е наложително. Микаел лежеше на някаква носилка, която се движеше на релси, и едно-единствено бутване би могло да го запрати в пламъците. Но макар че коланът ѝ отне само две секунди, това я разконцентрира.

Удариха я в гръб, някой простреля ръката ѝ и тя падна напред. Не беше достатъчно бърза, за да избегне ритника, който изби оръжието от ръцете ѝ, а това беше катастрофално. Когато успя да стане, вече я бяха обградили. С игурна беше, че ще я застрелят на място. Но обстановката беше напрегната и объркана. Може би чакаха заповеди.

Все пак именно нея преследваха от самото начало. Тя се огледа, търсейки пътища за бягство. Видя, че двама от мъжете са на земята, а друг беше ранен, но все още на крака. Срещу нея имаше трима души, а Микаел едва ли можеше да ѝ помогне. Като че ли беше в несвяст, а краката му...

Тя извърна глава и отново погледна към бандитите. Разпозна Йорма и К риле от „Свавелшьо“. Раненият беше Петер Кович и, изглежда, имаше нужда да седне. Той беше слабото звено, а Криле също не изглеждаше в особено добра форма. Него ли беше блъснала с мотора?

Малко по-нататък имаше синя врата, която водеше към пристройката. Естествено, предполагаше, че там има още хора, а зад гърба ѝ се чуваше пъшкане и шумолене от мъжа, когото беше ударила с глава, вероятно Галинов. Той също не беше обезвреден. Кръв се стичаше от ръката ѝ и тя все по-ясно осъзнаваше, че е прецакана. Всяко непредпазливо движение би ги провокирало да я застрелят. Но Лисбет отказваше да се предаде. Мислите ѝ хвърчаха. Каква електроника имаше тук? Очевидно камера, компютър и интернет връзка, и може би аларма. Но не... не можеше да използва нищо от това, а и електричеството беше прекъснато.

Можеше единствено да опита да спечели време. Отново погледна към Микаел. Нуждаеше се от него, както и от всяка възможна помощ. Опита да мисли позитивно. Поне го беше спасила, макар и временно. Останалото обаче беше един голям провал. Откакто се поколеба на Тверской булевард, само забъркваше проблеми и причиняваше страдание. Изруга сама на себе си, докато мозъкът ѝ продължаваше да търси решение.

Огледа мъжете и езика на тялото им и измери на око разстоянието до дупката в прозореца, до мотоциклета си и до един железен прът, вероятно понтело [43] Стъкларски инструмент. – Б. пр. , който лежеше на пода. Оформяше и отхвърляше планове за действие, докато запаметяваше всеки детайл наоколо. Усети някакво напрежение във въздуха и се ослуша за издайнически звуци. В следващия миг синята врата се отвори и към нея, с едновременно триумфална и отчаяна крачка, се зададе твърде добре позната фигура.