Давид Лагеркранц - Тя, която трябваше да умре

Чу се шум от счупени стъкла, заваляха куршуми и моторът рязко зави. Богданов обаче не остана, за да види как ще се развие всичко. Грабна ключовете за колата и хукна, обзет от внезапно и неустоимо желание най-накрая да се освободи, да се махне от цялата лудост, която не можеше да свърши добре нито за тях, нито за Осата.

Микаел отвори очи и видя размазаните очертания на един мъж, застанал право пред него. Беше брадясал и пълен, на около четиресет години, с дълга коса, широка челюст и червени очи. Мъжът трепереше, а в ръцете му имаше пистолет, който също се тресеше. Погледна нервно към Иван, който още се мъчеше да си поеме дъх.

– Да го застрелям ли? – изкрещя мъжът.

– Застреляй го – отговори Иван. – Трябва да се махаме оттук.

Микаел размаха крака, сякаш за да парира куршумите с обезобразените си стъпала. Видя как мъжът се прицелва, челото му се набръчква, а мускулите на предмишницата му се стягат.

– Не, за бога, недей – изкрещя Микаел.

В същия миг чу рев от кола или мотор. Шумът се приближаваше с бясна скорост и мъжът се обърна. Н якой откри огън, може би картечен, Микаел не можеше да прецени. Единственото сигурно беше, че превозното средство се приближаваше към тях. Чу се сблъсък и из стаята се пръснаха счупени стъкла. В ътре влетя мотоциклет, яхнат от тънка фигура, облечена в черно, вероятно жена. Тя насочи мотора право към един от мъжете в стаята, а ударът я запрати към стената.

През това време стрелбата продължаваше. Пълният мъж с широката челюст също се прицели с пистолета си, но не към него, а към жената, само че пропусна. Жената вече беше на крака и тръгна към него с бързи, диви крачки, сякаш преследваше плячка. Микаел видя как Иван застина съсредоточено или изплашено. Не разбра какво стана после. Чу още изстрели и викове, след което отново го обгърна пелена от болка и гадене.

Катрин, Ковалски и съпрузите Форшел си поръчаха индийско и направиха кратка почивка, но сега отново седяха заедно във всекидневната. Катрин опита да събере мислите си. Трябваше да научи какво точно е казал Сванте на Форшел по време на прехода.

– Смятах, че ми мисли доброто – каза Йоханес. – Прегърна ме през рамо и каза, че се страхува, че може да ни лепнат и други обвинения, ако разкажем за станалото. Каза, че и без това сме били изложени на риск.

– Какви бяха аргументите му?

– Отговорните фигури в ГРУ знаеха кои сме. Сванте каза, че сигурно вече се питали дали има връзка между нашето присъствие и смъртта на Гранкин. После добави все така приятелски: „Знаеш, че отдавна искат да те натопят“, и беше вярно, знаех го. ГРУ ме считаха за опасен дразнител, а Сванте ми напомни, че вероятно разполагат с компромати срещу мен.

– Компромати?

– Уличаваща информация.

– Свързана с какво?

– Една история с министър Антонсон.

– Търговският министър?

– Точно така. По онова време Стен Антонсон беше отскоро разведен и се чувстваше малко изгубен. В люби се в млада рускиня на име Алиса. Беше на седмото небе, бедният. По време на визита в Санкт Петербург, на която и аз бях поканен, двамата се напили с шампанско в хотелската си стая. В разгара на веселбата Алиса започнала да го разпитва по поверителни теми и мисля, че тогава му е просветнало. Това не беше голямата му любов, а класически меден капан. Стен избухнал. Започнал да крещи и да размахва ръце. Охранителите му се втурнали вътре и настанала суматоха. На някого му хрумнала идиотската идея, че аз трябва да разпитам жената, затова ме повикаха в стаята.

– И какво стана?

– В лязох вътре и първото, което видях, беше Алиса, по дантелени бикини и жартиери. Беше изпаднала в истерия и опитах да я успокоя. Тя се разкрещя, че иска пари. И наче щяла да повдигне обвинение за сексуален тормоз срещу Антонсон. Хвана ме напълно неподготвен. Имах доста рубли в мен и ѝ ги дадох. Не беше особено разумно, но това бе единственото решение, което ми хрумна тогава.

– И си се страхувал, че има снимков материал?

– Да. Сванте ми напомни за случката и това още повече усложни нещата. Замислих се за Бека и колко много я обичах. Изплаших се да не ме сметне за някакъв нехранимайко.

– И си решил да си мълчиш?

– Реших да изчакам, а когато видях, че Нима, изглежда, също няма намерение да разкаже, изчаках още малко, и още малко. В ремето минаваше, а на главата ми се струпаха други проблеми.

– Какви проблеми?

Отговори Янек Ковалски:

– От ГРУ разбраха, че Йоханес е опитал да вербува Гранкин.

– Как е станало?