Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Душата на борсата е в нашите различия.

– Да, нужни са купуващи и продаващи, вярващи и скептици. Именно там е ключът от палатката. Самият хор от противоречащи си гласове често прави пазара смайващо разумен и по-проницателен от когото и да било от нас, хората, които днес сме се събрали тук и които от време на време се правим на гурута от диваните на сутрешните блокове. Когато хората по цял свят, независимо един от друг, си мислят: „Как да печелим възможно най-много?”, когато има перфектен баланс между предположенията и знанието, между надеждите на купуващите и съмнението на продаващите, тогава се ражда мъдрост, възниква почти пророческо прозрение. Въпросът е чисто и просто как да преценим дали пазарът е проницателен, или пък е откачил и бяга напосоки като паникьосана тълпа.

– И как можем да разберем това?

– Там е работата – каза Лео. – Понякога – когато се хваля – казвам, че знам достатъчно много за финансовия пазар, за да съм наясно, че нищо не разбирам.

Малин прошепна в ухото на Микаел:

– Не е толкова глупав, а?

Микаел тъкмо щеше да отговори, когато телефонът му избръмча в джоба. Беше сестра му Аника. Той се сети за разговора си с Холгер, смотолеви някакво извинение и излезе навън. Беше потънал в мисли и не видя, че напускането му изглежда разтревожи Лео. Малин обаче забеляза промяната в изражението му и се вгледа напрегнато в него. Отново се замисли за нощ​ та, когато го видя да пише върху бежовата хартия. В тази сцена имаше нещо важно и чудновато. Сега го усети още по-силно и реши да се добере до Лео след лекцията и да го разпита.

Микаел стоеше на кея и гледаше към Гамла стан и Двореца. Морето беше спокойно, а един голям лайнер се канеше да акостира. Микаел реши да използва другия си телефон, който беше с Андроид и имаше приложението за криптиране „Сигнал“. Обади се на Аника. Тя вдигна още след първия сигнал. Звучеше задъхано и той я попита дали се е случило нещо. Аника каза, че се връща от „Флудберя“. Лисбет била разпитана от полицията.

– Обвинена ли е в нещо?

– Още не и с малко късмет ще ѝ се размине. Но положението е сериозно, Микаел.

– Ами изплюй камъчето де!

– Да, да, спокойно. Нали ти разказах за една жена, Бенито Андершон, която заплашва и използва надзирателите и затворничките и е по-голяма садистка, отколкото изобщо можех да си представя. В момента тя лежи в университетската болница в Йоребру със сериозни наранявания на челюстта и черепа, след като е била пребита в отделението.

– И това какво общо има с Лисбет?

– Нека се изразя така: шефът на отделението, Алвар Олсен, си е признал. Казва, че е бил принуден да удари Бенито, тъй като е имала нож и е била агресивна.

– Нож вътре в затвора?

– Това е страшен скандал, разбира се. Тече паралелно разследване, което да установи как е бил вкаран вътре. Ето защо бих казала, че самото нападение не е проблем. Ударът лесно би могъл да се разглежда като самозащита. Освен това думите на Алвар Олсен са подкрепени напълно от Фария Кази, бангладешкото момиче, което бях споменала. Фария твърди, че Алвар до голяма степен ѝ е спасил живота.

– И какъв е проблемът за Лисбет?

– Като начало нейните собствени показания.

– Значи е била свидетел?

– Остави ме да карам поред.

– Разбира се.

– В показанията на Фария Кази и Алвар има известни противоречия. Алвар казва, че два пъти е ударил Бенито с юмрук в гръкляна, докато според Фария той по-скоро я е ударил с лакът, след което Бенито е паднала лошо върху бетонния под. Но всъщност това не е проблем. Всички опитни следователи знаят, че хората често имат учудващо противоречиви спомени от травмиращи събития. Лошото е това, което показват охранителните камери.

– А то е?

– Драмата се е разиграла точно след седем и половина вечерта. Това е най-опасното време в отделението. Случаите на насилие са най-чести именно преди зат​ варянето на килиите, а Фария Кази е най-тормозената затворничка и Алвар го е знаел. Бил е наясно, но не е смеел да направи нещо по въпроса. Сам го казва. Това е една от добрите му черти, откровен е – присъствах, когато го разпитваха. Вчера в 19,32 седял в кабинета си, когато получил обаждането, на което от дълго време се е надявал. Съобщили му, че Бенито ще бъде прехвърлена в друг затвор. Само че той просто захвърлил слушалката.

– Защо?

– Защото по неговите думи точно в този момент забелязал, че е седем и половина. Разтревожил се и хукнал навън, отворил междинната врата, като въвел кода си, после се затичал по коридора на отделението. Но странното е...