Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– В такъв случай заповядай и добре дошъл – каза Карин Лаестандер, която като че ли не беше съвсем сигурна дали трябва да продължат.

– Благодаря много.

– Лео, обикновено...

– ...вървя малко по-стабилно.

Сред публиката се разнесе нервен смях.

– Абсолютно. Ти си като скала. Пишеш проницателни икономически анализи, но в последно време започна да описваш борсата... как да се изразя? По-философски. Наричаш я храм за вярващи.

– Е...

Лео не стигна по-далеч. Пое си дълбоко въздух и разхлаби вратовръзката си.

– Е?

– Имам предвид... това виждане дори не е мое и всъщност е доста конвенционално.

– В какъв смисъл?

– В смисъл, че...

– Да?

Той отново си пое дъх.

– Че е очевидно, че както финансовият пазар, така и религията разчитат на нашата вяра. Ако започнем да се съмняваме, и двете претърпяват крах. Това е неоспорим факт – продължи той и поизправи рамене, а лицето му възвърна малко от цвета си.

– Но ние постоянно се съмняваме – намеси се Карин. – Всъщност именно затова сме тук днес – питаме се дали се намираме в балон, или в последния етап на икономически бум.

– Съмнението в по-малък мащаб прави съществуването на борсата възможно – каза Лео. – Всеки ден милиони хора се съмняват и надяват, и анализират. Именно тяхната дейност определя курсовете. Но аз говоря за дълбокото, фундаментално съмнение.

– В Бог?

– В Бог също. Но преди всичко имам предвид съмнението в растежа и в бъдещите печалби. Няма нищо по-опасно за един високо оценен пазар от загнездването на сериозно съмнение. Страхът може да предизвика сриване на борсата и да прати света в икономическа депресия.

– Но това не е единственото съмнение, което може да има сериозни последици, нали?

– Не, възможно е да започнем да се съмняваме и в самата идея, в цялото въображаемо творение.

– Въображаемо?

– Сигурно ще провокирам някой и друг от посетителите, за което, разбира се, моля за извинение. Но финансовият пазар не е нещо, което съществува като теб и мен, Карин, или дори като бутилката вода на масата. Пазарът е мисловна конструкция. В мига, в който престанем да вярваме в него, той ще изчезне.

– Това не е ли малко преувеличено, Лео?

– Не, не, замисли се. Какво е пазарът?

– Да, какво е?

– Споразумение. Решили сме, че точно там, на онази арена, ще оставим страховете си и всичките си мечти, мисли и надежди за бъдещето да определят цените на валути, предприятия и стоки.

– Дръзка мисъл.

– И все пак не чак толкова, Карин, пък и това не прави пазара непременно по-лош или нестабилен. Много от значимите неща в живота ни, като културното ни наследство или институциите, са именно плод на човешкото въображение и разум.

– Парите ни също, разбира се.

– Определено, а сега това е по-вярно от всякога. Имам предвид... не сме като чичо Скрудж, който буквално се къпе в парите си. Дори не ги крием под матрака. Днес спестяванията ни представляват стойности, изобразени върху компютърния монитор, които постоянно се менят. И въпреки това ние разчитаме изцяло на тях. Но представи си...

Лео Манхеймер като че ли още не беше овладял напълно дишането си.

– Да?

– Представи си, че започнем да се тревожим, че тези стойности не просто се движат нагоре-надолу заедно с колебанията на пазара, ами биха могли да бъдат изтрити като цифри върху дъска. Какво ще стане тогава?

– Това ще разтърси обществото ни из основи.

– Именно, и в известна степен именно нещо такова се случи преди няколко месеца.

– Говориш за хакерската атака срещу „Файнанс Секюрити“, фирмата, която преди това се наричаше „Централа за ценни книжа“.

– Точно така. В действителност тогава бяхме изправени пред ситуация, в която за определен период от време активите ни чисто и просто не съществуваха. Нямаше ги в киберпространството и пазарът се разтресе. Кроната се срина с четиресет и шест процента.

– И все пак стокхолмската борса реагира поразително бързо и затвори всички пазари.

– Действително трябва да поздравим отговорните лица, Карин. Но сривът беше ограничен и от това, че никой в Швеция не можеше да търгува. Та нали нямахме активи. Но богатството на някои хора, бъди сигурна, се е увеличило. Именно това е най-главозамайващата мисъл. Представяш ли си колко са спечелили тези, които са отворили отрицателни позиции на борсата и после са предизвикали катастрофата? Човек трябва да обере милиони банки, за да се доближи до тези суми.

– Вярно, и за това се изписа много, включително от Микаел Блумквист от „Милениум“, когото виждам в дъното на залата. Но Лео, честно, колко сериозно беше положението всъщност?