Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Ами легни тогава.

– Окей.

Тя изчака секунда или две.

– Сега лежиш ли?

– И още как.

– И не носиш почти никакви дрехи?

– Почти.

– Лъжец. С какво съм заслужила тази чест?

– Звъня по работа, като начало.

– Bloody bore [19] Ама че досада (англ.). – Б. пр. .

– Знам – каза той. – Но не мога да оставя онази история с хакерската атака срещу „Файнанс Секюрити“.

– Естествено, че не можеш. Никога нищо не можеш да оставиш, освен жените, които се изпречат на пътя ти, разбира се.

– И жените не оставям толкова лесно.

– Да, ако ти трябват като източник на информация, очевидно. Какво мога да направя за теб?

– Виждам, че един от бившите ти колеги също се интересува от хакването.

– Кой?

– Лео Манхеймер.

– Лео – повтори тя.

– Що за човек е той?

– Красив мъж. А е различен от теб и в други аспекти.

– Браво на него.

– Определено.

– По какъв начин се различава от мен?

– Лео, той е...

Тя се замисли.

– Какъв?

– Като начало не е пиявица, която само търси факти и мошеници. Той е мислител, философ.

– Ние пиявиците винаги сме били малко по-прости.

– Ти си окей, Микаел. Знаеш го – каза тя. – Но приличаш по-скоро на каубой. Нямаше време да седиш и да умуваш като добрия стар Хамлет.

– Значи, Лео Манхеймер е Хамлет?

– Във всеки случай не е трябвало да се занимава с финанси.

– А с какво?

– С музика. Свири на пиано като бог. Има абсолютен слух и е невероятно надарен. Но парите не го интересуват особено.

– Това не е много добре за финансист.

– Не особено. Вероятно като дете всичко му се е получавало твърде лесно. Липсва му необходимият глад. Защо се интересуваш от него?

– Има някои интересни размисли относно хакерската атака.

– Може би. Но няма да откриеш компромати срещу него, ако на това се надяваш.

– Защо го казваш?

– Защото работата ми беше да държа момчетата под око и честно казано...

– Да?

– ...съмнявам се, че Лео е способен да извърши нещо наистина непочтено. Вместо да върти номера с капитала си или да се занимава с други глупости, той седи вкъщи и се сдухва или свири на рояла си.

– Защо тогава работи в бранша?

– Заради баща си.

– Баща му е бил важна клечка.

– Несъмнено. Но също така е бил егоцентричен идиот и най-добър приятел със самия Алфред Йогрен. Настоявал е, че Лео трябва да стане финансов гений, да поеме неговия дял в компанията на Алфред и да си изгради властова позиция в шведския бизнес сектор. А Лео... как да го кажа...

– Не знам.

– Той е малко слабохарактерен. Оставил се баща му да го убеди и, естествено, не се справил никак зле. Той никога нищо не върши зле. Но може би не бил и блестящ, поне не толкова, колкото би могъл да бъде. Липсват му хъс и страст. Веднъж ми каза, че се чувства така, сякаш му е било отнето нещо важно. Той носи някаква рана.

– Каква рана?

– Нещо гадно от детството му. Но така и не се сближих с Лео достатъчно, че да разбера, въпреки че за кратко ние...

– Какво?

– Нищо, глупости, беше просто игра, струва ми се.

Микаел реши да не разпитва за подробности.

– Четох, че пътувал в чужбина – каза той.

– След като майка му почина.

– Как е станало?

– Рак на панкреаса.

– Тежко.

– И все пак мислех, че ще му се отрази добре.

– И защо?

– Защото родителите му винаги са тровели живота му. Надявах се, че след смъртта на майка си най-накрая ще се откъсне от финансовия свят и ще се захване с музика или с нещо друго. Знаеш ли, точно преди да напусна „Алфред Йогрен “, Лео беше прегърнал живота с две ръце. Така и не разбрах какво точно се случи, но имаше период, в който изобщо не беше такъв депресар. Но после...

– Какво?

– После стана по-зле от всякога. Беше почти сърцераздирателно.

– Майка му беше ли още жива тогава?

– Да, но не задълго.

– Къде е пътувал след това?

– Не знам. Вече не бях в компанията. Но си представях, че пътуването може да се окаже началото на личното му освобождение.

– Но той се е върнал в „Алфред Йогрен“.

– Не е имал смелостта да се откъсне.

– Започнал е да изнася лекции.

– Това може би е стъпка в правилната посока – каза тя. – Но какво точно те е заинтригувало?

– Той открива определени психологически модели. Сравнява атаката в Брюксел с други известни кампании за дезинформация.

– Руски, нали?

– Гледа на това като на модерна форма на война, което според мен е доста интересно.

– Лъжата като оръжие.

– Лъжата като начин да се създаде хаос и объркване. Лъжата като алтернатива на насилието.