Пол Ливайн - Ези-тура

— Няма да зарежеш правото, нали, Джейк? — попита Соломон и ме тупна фамилиарно по рамото. — Защото си мислех, че може да се случи да гледаме някое дело заедно.

— Странно — казах. — Аз си мислех, че можем да водим някое дело един срещу друг.

— Защо?

— Носи се слух, че Рей Пинчър нямало да се кандидатира за нов мандат.

— О, не! — възкликна Виктория. — Да не би да се кандидатираш за щатски прокурор?

— Ще мисля по въпроса довечера, когато се изпъна на хамака с чаша мартини в ръка. С джин. Не водка.

— Мисля, че ще е страхотно, ако станеш главен прокурор — каза Соломон. — Но ще те ритам по задника в съда. Това, че бях обвиняем, ще ми помогне да стана по-добър защитник, нали?

— Знам, че е така, от личен опит.

— Каквото и да се случи в бъдеще, ще ти бъдем благодарни, Джейк — намеси се Виктория.

— Моля, няма защо — отговорих. — А ти ми кажи какво каза на Хостетлер, та Надя да обърне показанията си?

— Вече ти казах. Че можеш да огънеш закона, както пекарят огъва претцели. Само не трябва да късаш тестото, когато го огъваш.

— Винаги съм смятал, че това е доста неясно — отбелязах.

— И аз, Вик — каза Соломон. — И какво още?

Тя мушна сламката си до дъното на чашата с мохито и смачка с нея листчетата мента.

— Нищо.

— Ей, скъпа, разговаряш с нас — настоя Соломон. — Стив и Джейк. Твоят любим и твоят адвокат. Ние сме екип… освен ако не изберат Ласитър за прокурор. Не може да криеш нищо от нас.

— По този въпрос съм със Соломон — добавих.

Виктория отпи от мохитото и отговори:

— Джералд се опасяваше, че ако Надя подкрепи версията на Стив, ще бъде обвинена в лъжесвидетелство, така че му разясних делото. В кабинета е имало само трима души. Единият е мъртвец. Ако другите двама разкажат една и съща история, никой не може да докаже дали лъжат, или не. Всъщност наистина нямаше начин да я обвинят в лъжесвидетелство, ако подкрепи версията на Стив, че е стреляла при самозащита.

— Добра работа, Вик — каза Соломон.

— Несъмнено — добавих.

Видях Хостетлер и Надя да влизат в бара с куфари на колелца. Тя беше с жълта лятна рокля на точки, която й придаваше невинния вид на момиче от квартала. Той беше с тениска с надпис „Спасете Евърглейдс“ и джинси. Щяха да се връщат в Пенсилвания. Когато приближиха масата ни, ние станахме.

Започна голямо прегръщане.

Виктория прегърна Надя, после Хостетлер.

Соломон прегърна Хостетлер, после Надя.

Аз само стиснах ръката на Хостетлер и казах „благодаря“ на Надя. Съжалявам, просто не си падам по такива цуни-гуни.

— Искам да ти се извиня лично, Стив — каза Надя. — Причиних ти толкова неприятности.

— Всичко приключи добре — отвърна той.

— Може ли да поговорим насаме?

Соломон погледна Виктория, която сви рамене и кимна утвърдително.

— Ще отида да оправя сметката в хотела, скъпа — каза Хостетлер и потегли с багажа.

Надя и Соломон се дръпнаха в далечния край на бара, където започнаха да шепнат. Виктория наблюдаваше известно време, после ме попита:

— Какво става там?

— Нямам представа.

— Нали не мислиш, че…?

— Че какво?

— Каквото ти казах. Че между тях има нещо.

— Стига, Виктория. Повярвай ми, познавам такива неща по езика на тялото.

Което, разбира се, стана точно в момента, в който Надя целуна Соломон по устните. Кратка целувка, не продължителна, жадна, „нямам търпение да правим секс отново“.

— Какво, по дяволите… — почна Виктория.

— Успокой се. Това е руски поздрав.

— Измисли си го. Те вече се поздравиха.

И двамата видяхме как Надя бръкна в чантата си и подаде нещо на Соломон. Нямаше начин да видим какво е от това разстояние. Не беше голямо. Побра се в шепата му.

— Джейк! Какво правят те?

Не знаех, затова не отговорих.

Соломон и Надя се прегърнаха. Пак. Бързо. След това тя отиде при човека претцел на рецепцията, а Соломон се върна на масата ни.

Когато седнахме, известно време всички мълчаха.

— Защо си се изчервил? — попита Виктория настойчиво.

— Н-не съм — заекна Соломон. — Н-не се изчервявам.

— Вратът ти се е зачервил. Да нямаш температура?

— Добре съм.

— Какво ти даде Надя?

— Не съм сигурен, че тук е мястото и времето — каза Соломон.

— Защо не?

— Ами… защото е между нас двамата.

— Между теб и Надя?

— Не! Теб и мен, Вик.

— Ще си тръгвам — предложих.

— Не, няма — отсече Виктория. — Трябва ми свидетел, ако се окаже, че имам достатъчни основания да прережа гърлото на Стив. Какво ти даде Надя?