Пол Ливайн - Ези-тура

— Само една. Да кажа истината.

— Направихте ли го?

— Изцяло.

— И в резултат на правдивите ви показания преди няколко дни господин Коен беше обвинен в множество федерални престъпления, нали така?

— Така ми казаха. Също и братът на Николай Горев, Алекс.

— Така. В този случай какви договорки имате с моята служба?

— Давам показания. Обвиненията срещу мен падат.

— При какво провизо?

— Про…?

— Какви инструкции ви дадох?

— Същите. Казвам истината и всичко ще е наред.

Пинчър се обърна с гръб към заседателите, погледна ме и пусна дразнещата си усмивчица. После преведе Надя през „въпросния ден“, както сам той се изрази. Започна с телевизионната реклама на Соломон, която Надя видяла, на която е облечен с каубойски дрехи и размахва два револвера. За да подчертае аргумента си, Пинчър пусна запис на рекламата за съдебните заседатели.

Следва Соломон, в пълния му блясък, който стреля по някаква надуваема кукла. И баритонов глас казва напевно: „Ако ви е нужен адвокат, защо не наемете добър стрелец?“

Соломон не изглеждаше опасен — както на Пинчър му се искаше заседателите да смятат, — а идиотски. Все пак щях да съм по-добре, ако не се бе появил видеозаписът, на който стреляше с револвери, с двете ръце.

След като записът свърши, Пинчър каза:

— Сега да отидем в кабинета на Николай Горев…

Веднъж казах на свидетел нещо такова: „Сега да те върна към местопрестъплението…“ Свидетелят, който не беше най-ярката крушка в полилея, стана и каза: „Добре, да тръгваме“.

— Ако обичате, разкажете на съдебните заседатели какво се случи в кабинета — продължи Пинчър.

Надя разказа как Соломон поискал паспорта и парите й от Горев и той отказал да ги даде. Как Соломон заплашил да го съди, а Горев отвърнал, че щял да си избърше задника с документите.

— Тогава сгреших — каза Надя. — Използвах думи, които чух от федералния прокурор. Пране на пари, изнудване, банкови измами. Видях как Николай стана подозрителен.

— Какво каза той?

— Обвини ме, че нося микрофон. Казах му, че не нося. Че работя само за него, не за властите.

— Вярно ли беше това?

— Не. Носех микрофон, който ми сложиха.

— И този микрофон… записът… какво стана с него?

— Унищожих го. Съжалявам.

— Жалко. Какво се случи после?

— Тогава Николай извади пистолет и ни каза да се съблечем.

Пинчър отвори уста, за да зададе следващия си въпрос, но замръзна на място, сякаш улучен от парализиращ пистолет в научнофантастичен филм.

След малко каза:

— Съжалявам, госпожице Делова. За момент ми се стори, че казахте, че господин Горев е извадил пистолет.

— От чекмеджето на бюрото. Берета. Виждала съм го много пъти. Тогава обаче за първи път го насочи към мен.

— Така, госпожице Делова, спомняте ли си, че дадохте показания в кабинета ми?

— Да. Дадох.

— Не ми ли казахте тогава, че господин Горев не е имал пистолет?

— Възразявам! Колегата едновременно насочва свидетеля си и опитва да го опровергае.

Докъде, по дяволите, щеше да стигне Надя? Нямах представа и очевидно Пинчър също нямаше. Просто обожавах последния й отговор и ми се щеше да не влезе в противоречие с него. Разбира се, че лъжеше. Но не беше моя свидетелка и не ми пукаше. Защо да ми пука? Тя се опитваше да ни помогне.

— Приема се — обяви съдия Дакуърт.

Пинчър, опитен професионалист, остана спокоен. Никакви увиснали челюсти и трепкащи мигли. Мога да се обзаложа, че кръвното му налягане не се повиши и с една единица.

— Добре, госпожице Делова, кажете ни какво се случи след това и да видим докъде ще стигнем.

— Казах на Николай, че си тръгвам, че може да забрави паспорта и парите ми, обаче той насочи пистолета и каза: „ Hem! Сядай!“ Заплаши ме. Каза, че ако някой от нас двамата носи микрофон, ще ни убие и двамата. Господин Соломон отговори, че не работи за властите, и започна да си разкопчава ризата, за да покаже, че няма микрофон. Докато Николай гледаше него, аз извадих пистолета от моята чанта. Николай трябва да ме е видял, защото веднага пак насочи пистолета към мене и аз го застрелях. Бум! Право в главата.

Залата се смълча. Обаче това беше тишината на биещите камбани. Поне в моя ум започнаха да кънтят оглушителни камбани, също и малки звънчета и всевъзможни хлопатари. Дали пък не беше от мениера и шума в ушите?

Включих ума си на бързо пренавиване назад. Видях отново показанията на Надя Делова. Изглеждаше и звучеше убедително. И защо не? Беше завършена актриса. Колко мъже беше убедила, че са секси и неустоими, докато ги беше ограбвала?