Пол Ливайн - Ези-тура

— Ваша чест, подозирам промиване на мозък — каза Пинчър.

Да, наистина каза „промиване на мозък“.

— Което означава? — попита съдията.

— Трябва да ми бъде позволено да разпитам господин Ласитър и госпожица Лорд за контактите им с моята свидетелка. Повлияли ли са й по някакъв начин?

— Мога да се закълна — казах, — че през живота си не съм разговарял с госпожица Делова. Всъщност не я бях виждал, преди да влезе в съда днес.

— Наистина ли, господин Ласитър? — попита съдията.

— Казах ви, че съм мързелив.

— Ваша чест — обади се Виктория, — аз бях с госпожица Делова в деня, когато беше арестувана в Пенсилвания, но след това не съм разговаряла с нея.

— За което благодаря, госпожице Лорд — каза съдията. — Господин Пинчър, отхвърлям устното ви искане да третирате свидетелката си като недобронамерена. Можете да й задавате всякакви въпроси при прекия разпит, но нямате право да я подвеждате или да я дискредитирате по друг начин.

— За протокола, отбележете несъгласието ми.

— Излишно е, но нека бъде отбелязано.

— Е, имате ли още въпроси към свидетелката?

— След като нямам възможност да я дискредитирам, не, нямам. Госпожица Делова стана свидетел на защитата и предпочитам да не чувам пак, че господин Соломон е невинен.

— Господин Ласитър, имате ли въпроси към свидетелката?

— Ваша чест, баба ми не е отгледала деца идиоти.

— Приемам, че означава „не“. В такъв случай ще освободя госпожица Делова и обвинението може да призове следващия си свидетел.

Пинчър разтри челото си с две ръце и каза:

— Настояваме за почивка от седемдесет и два часа, за да…

— За да какво, господин Пинчър?

— За да преформулираме аргументите си поради липса на свидетел.

— Това не е почивка. Това е прекъсване. Искането се отхвърля. Ще гледаме делото до присъда… освен ако не искате да кажете нещо на съда или на адвоката на защитата.

— Да, ваша чест. — Пинчър помисли за момент, после се обърна към мен. — Ще приемете ли признание за утежнено нападение, Джейк? Присъдата ще е времето на задържането досега. Без заседание.

— Преди час бих приел, Рей. Сега е неприемливо.

Пинчър си пое дъх. Толкова дълбоко, че ако пушеше джойнт, вече щеше да е по средата на пътя до луната. Усмихна се неохотно.

— Не знам как го направи, Джейк.

— По дяволите, и аз не знам.

Той се обърна към съдията.

— Ваша чест, обвинението не може да продължи и поради това оттегля всички обвинения.

— Тъй като делото е започнало, прекратяваме без право на повторни обвинения по това престъпление — каза съдията.

— Разбира се. Делото е прекратено. — Пинчър погледна съдебната стенографка, за да се увери, че още пише.

Знаех какво да очаквам. Първата чернова на официалното му съобщение за пресата. Говореше натъртено.

— След съответното разглеждане щатът определи, че Надя Делова е убила Николай Горев при самозащита. Горев е бил гангстер от руската мафия. Бил е въоръжен и е заплашил госпожица Делова и господин Соломон, който е изтъкнат адвокат от Маями. По закона, касаещ правото да остане където е, госпожица Делова е имала всички основания да изстреля куршума, който е сложил край на живота на Горев. Всъщност трябва да я поздравим за храбростта и точния изстрел.

Пинчър се обърна към мен, сякаш търсеше одобрение. Показах му вдигнат палец, което нямаше да се отрази в протокола.

— Ами извинение? — попита Соломон. — Искам в протокола да се запише извинение към мен.

— Мълчи, Соломон — отрязах го. — Току-що го получи. „Изтъкнат адвокат от Маями“.

— Трябва да се върна в залата, за да благодаря на заседателите, преди да ги изпратя у дома — каза съдията. — Някой има ли да каже още нещо?

Виктория обви с ръце врата на Соломон и го целуна.

— Обичам те — каза. — И това влиза в протокола.

— Не знам как да ти благодаря, Джейк — каза Виктория. — Беше великолепен.

— Да, същото се отнася и за мен — добави Соломон. — И отново се извинявам, че не се доверих на преценката ти.

— О, боже! Моите нови най-добри приятели завинаги. Ще взема да се разплача.

— Джейк, стига си се правил на шут — каза ми Виктория. — Преструваш се на много корав, но под кората има захарен памук.

— Окей, ето я реалността. Не аз спечелих делото. Ти го спечели, Виктория. Това, което си казала на Хостетлер, свърши работата. Аз само млъкнах и се дръпнах да направя път.

Беше преди обяд в деня след края на делото и седяхме в бара на „Хаят Риджънси“ в центъра. Джералд Хостетлер се обади на Виктория и й каза, че Надя искала да ни види. Чакахме ги, пиехме мохито и ядяхме гуакамоле с чипс.