Пол Ливайн - Ези-тура

Бог да те благослови, Надя Делова!

Сега трябваше да дам светкавично назад, със задна ножица, в края на играта. Вместо да нападам Надя, трябваше да я защитавам.

Единственият звук в съдебната зала беше шумоленето на климатика. И, да — Соломон до мен дишаше задъхано. Току-що беше чул основният свидетел на обвинението да подкрепя неговата защитна теза и всеки момент можеше да припадне.

След като събра мислите си — вероятно се бяха люшкали между ужаса и гнева, — Пинчър, солиден като седемдесеттонен боен кораб, попита:

— Госпожице Делова, спомняте ли си, че положихте клетва да говорите истината?

— Да, преди няколко минути.

— И спомняте ли си уговорката с щата Флорида?

— Същата работа. Да казвам истината.

— И макар че не можете да бъдете съдена за убийството на Николай Горев или кражбата на негова собственост, все още може да бъдете съдена за лъжесвидетелство. Това ви е известно, нали?

Надя кимна.

— Казахте ми го много пъти. Пет години затвор за едно невярно показание. Десет за две. И така нататък. И затова казвам истината.

— Някой обеща ли ви нещо срещу показанията ви днес?

— Само вие. Имунитет.

— Добре. Някой заплаши ли ви?

— Пак само вие. Затвор, ако лъжа. Обаче казвам истината, значи няма проблем.

Все още невъзмутим, Пинчър се обърна към съдията:

— Ваша чест, искам позволение да третирам госпожица Делова като недобронамерен свидетел.

— Възразявам! — Скочих от стола си толкова бързо, че едва не скъсах отново хрущялите на коляното си.

— В кабинета ми, всички вие — нареди съдията. — Обявявам почивка.

Кабинетът на съдия Дакуърт беше тъмен и хладен. От едната страна на бюрото й имаше американско знаме, а от другата — американско армейско знаме до макет на оръдие от времето на Революцията с лозунг: „Това ще защитим“. Иначе беше типичен кабинет на съдия, заедно с миризмата на стара напукана кожена тапицерия и рафтове с юридически книги, станали ненужни заради интернет.

Събрахме се около бюрото на съдията. Пинчър и един от помощниците му. Виктория, Соломон и аз. Плюс съдебната стенографка, готова да запише всичко на малката си машинка.

— Така — започна съдията. — Какво, в името на Юлисис Грант, става тук?

— Имам право да дискредитирам свидетелката си на базата на предишните й показания — каза Пинчър.

— Това, че господин Пинчър не харесва показанията й, не значи, че госпожица Делова е недобронамерено настроена към щата — отвърнах аз. — Тя няма вина, че прокурорът е прехвърлил цялата тежест по доказване на тезата си на нея. Не може да изсипе куп подвеждащи въпроси на свидетелката си и след това да атакува показанията й.

— Въпросите ми ще докажат враждебното й отношение! — тросна се той.

— Искам да видя транскрипция на предварителните показания на госпожица Делова — каза съдия Дакуърт. — Ще дам предварително решение на база предишна непоследователност.

— Не съм взел нейни показания при предявяването на обвинителните материали — казах.

— Сериозно?

— Аз съм един много мързелив адвокат.

— Или е това, господин Ласитър — каза съдията и в очите й се появи игриво пламъче, — или сте предпочели обвинението да не научи предварително какво смятате да питате свидетелката по време на делото.

— И този момент го има — признах.

Съдия Дакуърт се обърна към Пинчър.

— Представете ми показанията под клетва, които госпожица Делова е дала във вашата служба.

Пинчър си прочисти гърлото. Прозвуча малко като кашляне на давещ се човек.

— Не сме взели писмени показания.

— Запис тогава?

— Нямаме и запис.

— Защо, по дяволите, нямате? — попита съдията.

Понеже Пинчър се поколеба, отговорих вместо него:

— Защото щатът щеше да е задължен да ми предаде тези материали при предявяването.

Беше истина. Като боксьор в клинч, който удря с глава. Рей обичаше елемента на изненадата. Е, и аз го обичам.

— Това беше стратегическо решение — отговори Пинчър в своя защита.

— И каква полза имате от него сега? — попита съдията.

— Независимо от всичко трябва да ми бъде позволено да снема доверието си от госпожица Делова заради показанията, които даде в кабинета ми. Те са в пълно противоречие с показанията й днес тук.

— И тогава? Вие сте адвокат на обвинението и водите дело. Не можете да давате показания срещу собствения си свидетел. Или срещу който и да било друг свидетел, за да сме точни. Просто не разполагате с документи, въз основа на които да я дискредитирате, и няма да позволя да я третирате като недобронамерен свидетел само защото отговорите й са ви изненадали, след като сте й гласували доверието да я призовете тук.