Пол Ливайн - Ези-тура

— Не мислех по този начин.

— Това ми напомня донякъде за делото на О. Джей Симпсън.

— Какво?! Как така?

— Второто, в Лае Вегас. Когато Симпсън и негови приятелчета влезли в хотелската стая на един тип. О. Джей казал, че онзи държал някакви спортни трофеи, откраднати от него. Вземат ги под заплаха с оръжие. Не убиват човека. Дори не го нараняват. Но О. Джей получи тридесет и три години.

Не исках да подлагам детектив Бариос на кръстосан разпит. Той не излъга и не подведе в показанията си. Записът, както обичат да се изразяват адвокатите, говореше сам за себе си. Все пак бях като боксьор, който току-що е бил ударен десетина пъти, без да отвърне нито веднъж. Трябваше да отбележа няколко точки… без да ме проснат по задник с контраудар.

Така че кръстосаният ми разпит не целеше да свали Бариос на колене и да го накара да плаче и да се моли за прошка за някаква измама. Не можех да направя това, което големият адвокат Луис Найзър нарича „да стигнеш със скалпела до скритите кътчета на човешкия ум и да извадиш на показ решимостта да лъже“. Не. Това тук беше упражнение в изравяне на късчета полезна информация, скрити под повърхностния слой на прекия разпит.

— Добро утро, детектив — започнах.

— Адвокат Ласитър — кимна той в отговор и се усмихна едва забележимо, сякаш за да ми каже, че няма да се даде лесно.

Номерът при кръстосания разпит е да задаваш подвеждащи въпроси, на които може да се отговори само с „да“ или „не“.

— Господин Соломон ви каза, че е стрелял два пъти във вратата, така ли е?

— Да.

— И техниците намериха в нея два куршума, изстреляни от глока, точно както каза той, така ли е?

— Така е.

— И точно както каза господин Соломон, намерихте куршуми, изстреляни от руснаците от външната страна на същата врата, така ли е?

— Да.

— Вратата на сейфа е била отворена, което съответства на казаното от господин Соломон, така ли е?

— Ами някой го беше отворил, да.

— И господин Соломон ви съдействаше във всяко отношение, така ли е?

— Да.

— Отказа ли да отговори на някой въпрос?

— Не.

— Той е подал сигнала за стрелбата в полицията, така ли е?

— Обадил се е на полицията. Предполагам, можем да спорим дали се е обадил, за да съобщи за стрелбата, или за да се спаси от брата на жертвата.

— Ваша чест, бихте ли инструктирали свидетеля просто да отговаря на въпросите ми, без да украсява отговорите? — попитах.

— Ще го направя. Детектив, знаете правилата.

— Да, ваша чест — отговори Бариос учтиво.

— Както и да го характеризирате, детектив — продължих, — господин Соломон се е обадил в полицията и е съобщил за стрелбата, така ли е?

— Да.

— А госпожица Делова е избягала от местопрестъплението.

— Така е.

— И по-късно научихте, че е избягала в друг щат, където е опитала да се укрие?

— Да.

— Бегълка поради щатски и федерални обвинения.

— Да.

— Докато не е била арестувана и доведена във Флорида от федерални шерифи.

— Научих, че е било така.

Не очаквах да получа нещо повече от тези дребни хапки, но трябваше да посея и още едно семенце. Вече ме бяха предупредили да не се занимавам с характеристиките на жертвата, но мислех, че ще мога да го направя по заобиколен начин.

— Нещо друго, господин Ласитър? — попита съдията.

— Само още два въпроса, ваша чест.

Съдия Дакуърт повдигна вежди, сякаш за да каже: „Не протакай, ако знаеш какво е добре за самия теб“. Не можех да преценя дали е отегчена от разпита ми, или просто бърза да даде почивка за обяд.

— Господин Соломон очевидно е говорил истината, когато каза, че госпожица Делова е взела пистолета на господин Горев, така ли е, детектив?

— Не мога да кажа. Няма как да се разбере дали в чекмеджето на Горев изобщо е имало пистолет.

— Е, вашите хора описаха съдържанието на бюрото, нали?

— Разбира се.

— Откриха ли някакви огнестрелни оръжия?

— Не.

— Добре, това е кабинет с подсилена масивна врата, скрит в стената сейф и тайна врата отзад, така ли е?

— Да.

— Очевидно братът на господин Горев е имал огнестрелно оръжие, с което е стрелял във вратата?

— Да.

— И двамата братя Гореви са гангстери с дебели криминални досиета в Русия, така ли е?

— Възразявам! — Пинчър скочи на крака. — Няма връзка. Личността на господин Горев не е обект на това дело. Държа да се заличи от протокола.

— Приема се. Искането прието. Съдебните заседатели няма да вземат предвид последния въпрос на защитата.