Пол Ливайн - Ези-тура

— Уау! Има и втори пистолет?

— Пак деветмилиметров. Мисля, че беше берета.

— И къде е тази берета сега?

— Ще стигна дотам, детектив.

— Добре, Соломон. Просто ми разкажи какво се случи със свои думи.

— Горев насочи пистолета към мен. Нареди ми да се съблека, за да провери дали нямам микрофон. Започнах да разкопчавам ризата си и с периферното си зрение видях Надя да бърка в чантата си, за да извади нейния пистолет. И Горев я видя. Насочи пистолета си към нея.

— И после…?

— Детектив, нали знаеш как понякога времето като че ли застива, като стопкадър?

— Не, кажи ми.

— Виждам го. Като снимка. Част от секундата, която се е запечатала в ума ми.

— Добре, Соломон. Опиши тази снимка.

— Двамата стоят с насочени един към друг пистолети, за част от секундата. Наносекунда всъщност. Надя стреля. Улучва Горев в челото. Но това е самозащита. Или правото да останеш където си. Или защита на трето лице. Или и трите. Аз съм адвокат по криминални дела. Знам за какво става дума.

— Това е над компетентността ми, Соломон. Просто ми кажи какво се случи, след като Надя Делова застреля Николай Горев.

Останалото е като в мъгла.

— Няма повече застинали мигове във времето?

— Искам да кажа, всичко се случи наистина бързо. Горев е мъртъв. Надя сваля една картина от стената. Зад нея има сейф и тя трябва да е знаела комбинацията, защото опита само веднъж и веднага отвори вратата. Вътре имаше пачка чуждестранни паспорти. Тя взе един плюс найлонова торба.

— Каква найлонова торба?

— От онези, които се затварят в единия край, за фризер. Може би с вместимост към пет литра.

— Какво имаше вътре?

— Нямаше как да видя.

— Изглеждаше ли тежка или обемиста?

— Трудно е да се каже. Не обърнах особено внимание на торбата.

— Пари ли имаше вътре? Може би неиздължената й заплата?

— Нямам представа и тя не обели и дума за това. После бръкна в чекмеджето на Горев и извади ключ. Много бързо. Като че ли знаеше предварително къде е. Сложи торбата и паспорта в чантата си, заедно с пистолета на Горев.

— Чакай малко. Взела е пистолета на жертвата?

— Да. Затова няма да го намерите. След това насочи глока към мен.

— Защо?

— Може би защото казах, че трябва да извикаме полицията.

— Това го споменаваш за първи път.

— Съжалявам. Както и да е. Надя задържа пистолета насочен към мен с едната ръка и дръпна завесата зад бюрото на Горев с другата. Отзад имаше врата. Тя я отключи с ключа от чекмеджето, подхвърли ми нейния пистолет, глока, и излезе през вратата, която се заключи, когато я затвори. Аз останах вътре. Тогава онези отвън започнаха да крещят и да стрелят по другата врата, през която влязохме.

— И ти също стреля.

— Два пъти. За да се защитя. Затова и отпечатъците ми са по оръжието. И вероятно по дясната ръка имам следи от изстрела.

— Един момент, Соломон. Всичко това се е случило като в мъгла.

— Да. И какво?

— Ами описваш го с доста големи подробности.

— Опитвам се да възстановя случилото се. Не съчинявам.

— Не казвам това. Озадачават ме няколко неща. Първо, смяната на пистолетите. Защо го е направила рускинята?

— Не знам. Може би е искала да ме накисне.

— Но ти току-що каза, че е било самозащита. Че Надя не е виновна за нищо.

— Не знам. Доста съм объркан.

— След това, начинът, по който описа действията на госпожица Делова. Изстрелът. Лесното отваряне на сейфа. Намирането на ключа. Изглежда, е била планирала всичко предварително.

— Може би. Предполагам.

— И ти случайно не си бил запознат с плановете й?

— Какви планове?

— Грабеж. Убийство.

— Не!

— Но си знаел, че носи оръжие?

— Научих в последната минута.

— И тогава, в последната секунда, те е предала и те е оставила там, а самата тя се е измъкнала със съдържанието на сейфа?

— Не може да ме е предала за каквото и да било. Нямах представа какво е намислила.

— Но си отишъл там, с въоръжена жена, за да получиш пари и собственост, за които тя твърди, че й принадлежат.

— Да.

— Е, какво ти мина през ум, когато Надя ти каза, че ще отиде на срещата с пистолет?

— Какво искаш да кажеш?

— Не се ли запита: „Защо й е да носи огнестрелно оръжие?“

— Не знам. Не се замислих сериозно.

— Е, защо е занесла оръжието? Очаквала ли е да има престрелка?

— Не мога да кажа. Накъде биеш, детектив?

— На мен ми изглежда, че тя е планирала да получи собственост от Горев с насочен пистолет, ако откаже да й даде каквото иска. След като си видял пистолета, би трябвало да си дадеш сметка за това.