Пол Ливайн - Ези-тура

Приближих още половин крачка към заседателите. Достатъчно, за да установим някаква близост, без да ги засипвам с плюнки.

— Надя Делова ще признае, че тя е внесла пистолета в кабинета на Горев, че го е извадила от чантата си и го е насочила към Горев. Тя е ограбила сейфа му, откраднала е диамантите и е избягала в друг щат, като е оставила Соломон да поеме обвиненията. Фалшиви обвинения!

Вече бях във вихъра и се чувствах добре с приказките си. Но вътрешно изпитвах отвращение. Сякаш съм някакъв боклук. Всичко, което казах, беше истина, но това, че Джералд Хостетлер беше принуден да го слуша, ме изпълваше със самоненавист. Какво обаче можех да направя? Трябваше да защитавам клиента си. „Ревностно“, както пише в етичните правила на адвокатите във Флорида.

— А сега нека ви разкажа малко повече за господин Горев. — С крайчеца на окото си видях как Пинчър се навежда напред на стола си. Главата му беше извърната към мен, така че заседателите да не виждат свирепото му изражение. Да, ако погледът можеше да убива, той щеше да е следващият на подсъдимата скамейка.

„Почакай малко, Рей, това е само загрявка“.

— Доказателствата ще покажат, че господин Горев е бил руски гангстер, замесен в измами, рекет и контрабанда на диаманти.

— Възразявам! — Пинчър скочи на крака и направи танцова стъпка пред съдията. — Личността на жертвата не е тема на този процес.

— Приема се. Господин Ласитър, моля, опитвайте да избягвате тънкия лед. Това е единственото ми предупреждение. Второ няма да има.

— Благодаря, ваша чест — казах с цялото смирение, което успях да изимитирам.

Обърнах се отново към заседателите. Никой не беше задрямал — това винаги е добър знак. Изражението на Рей Пинчър на прокурорската маса се бе променило. Сега на лицето му се бе появила усмивчица — за пред заседателите. Нямаше начин да покаже, че печеля точки. Беше очаквал встъпление, украсено с дантели и елегантности.

„О, моля ви да извините Стив, задето застреля Горев по една случайност“. Масираната атака с картеч и артилерия го бяха изненадали.

— Госпожица Делова ще бъде принудена да признае и още — продължих в духа на встъплението си. — Тя е получила имунитет както от щатските, така и от федералните власти за всички престъпления, които може да е извършила, откакто е влязла в Съединените щати. Какви са тези възможни престъпления? Нарушение на имиграционните закони, кражба на скъп часовник, контрабанда на диаманти и, разбира се, ограбването и убийството на Николай Горев. И какво трябва да направи тя в замяна срещу този имунитет? Да даде показания по две дела. Едното е за контрабанда на диаманти срещу човека, който — не чак толкова по съвпадение — й е дал пистолета, с който е убит Николай Горев. Другото е това дело. Точно така. Надя Делова е получила имунитет, за да даде показания срещу Стив Соломон.

— Добре. Защо това има значение? — продължих. — В края на делото съдия Дакуърт ще ви инструктира как да оцените дали един свидетел говори истината. Ще ви каже, че имате право да вземете под внимание всяко — цитирам точно — „преференциално третиране или други ползи“, които свидетелката е получила, за да даде показания.

— Възразявам! — Пинчър пак скочи. — Извън обхвата на встъплението.

— Приема се — каза съдия Дакуърт. — Навлизате в моите ловни полета, господин Ласитър. Моля, придържайте се към доказателствата.

— Благодаря отново, ваша чест — отвърнах и едва не козирувах.

Усмихнах се на заседателите и реших да приключа.

— Стана късно, а вие слушахте търпеливо излиянията на господин Пинчър и моите. В такъв случай ще седна на мястото си. — И тогава вдигнах пръст, сякаш съм си спомнил нещо. — Обаче, почакайте една секунда. Пропуснах нещо. Не казах кой е натиснал спусъка, нали? Дали е бил Стив Соломон, който е останал на местопрестъплението и е дал пълни показания пред полицията? Или Надя Делова, която е откраднала диамантите и е избягала?

Оставих заседателите да стаят дъх.

— На този етап няма да отговоря на този въпрос и няма да ви казвам как да решите делото. Ще имаме възможност да поговорим пак при заключителните си пледоарии. Засега искам да изслушате показанията на госпожица Делова и да решите сами. В сърцето си вярвам, че всеки от вас ще бъде справедлив. Много ви благодаря за вниманието.

Седнах, залят от порой противоречиви емоции. Гордеех се, защото не бях изрекъл нито една откровена лъжа. Въпреки това обаче имах чувството, че ровя за червеи, затънал до лактите в кал. Трябваше да си измия ръцете и да наплискам лицето си със студена вода.