Пол Ливайн - Ези-тура

В миналото, когато по време на изслушвания проявяваше особена строгост към мен, често я наричах „капитан Дакуърт“ вместо „ваша чест“. Тя обикновено се усмихваше и ме наричаше в отговор „редник Ласитър“. Винаги съм ценил съдиите с чувство за хумор. Освен това винаги се отнасяше справедливо със защитата, което не може да се каже за всички съдии.

След като заседателите положиха клетва и бяха готови да раздават правосъдие или някакво смислено подобие на правосъдие, съдията каза:

— Ще се оттеглим за петнайсет минути. Това е почивка. След това щатът ще представи встъплението си.

Докато заседателите бяха в тоалетната, Рей Пинчър приближи наперено масата на защитата, привидно за да поговорим.

Никога не би го направил, ако заседателите бяха в залата. Фамилиарниченето между опонентите създава впечатление, че това е игра между приятели.

Всъщност друженето с противниковата страна ми допада. Мисля си за Леброн Джеймс и Кевин Дюрант, които бъбрят преди мача, а после, когато звънне звънецът, се ръгат взаимно в коремите.

Пинчър намести задника си на масата, докато пишех с големи печатни букви в бележника си:

ИНЦИДЕНТ! ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ: ПИСТОЛЕТИТЕ ГЛОК ЧЕСТО ПРОИЗВЕЖДАТ ИЗСТРЕЛ НЕВОЛНО.

Пинчър, разбира се, се възползваше от потайната си способност да чете наопаки. Не беше дошъл, за да ме пита дали мангото в задния ми двор е дало много плод. Искаше да види кои папки съм извадил от чантата си за встъплението.

— Как е Кип в училище? — попита, като че ли наистина го интересуваше.

— Играе малко футбол. — Не престанах да пиша. ДВОЙНИЯТ СПУСЪК НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН ДА ПРЕДОТВРАТИ ЧОВЕШКА ГРЕШКА. СЛУЧАЙНИЯТ ИЗСТРЕЛ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

— Надявам се да е по-бърз от вуйчо си. — Пинчър обичаше да ме жегва.

— Аз само се надявам да е по-умен.

С това Пинчър ме тупна закачливо по рамото и прошепна:

— Знаех си, че онзи ден само изпускаше парата.

— Моля?

— Като твърдеше, че е стреляла Надя. Това е мъртва теза, не се подигравам. Случайният изстрел е единствената ти защита и го знаеш.

Показа ми перлената си усмивка на политик и се върна на масата си.

Да, знаех, че ще дойде да надзърне, така че му предложих малко дезинформация. Нещо като финт във футбола.

— Господин Пинчър, готови ли сте да започваме? — попита съдия Дакуърт.

— Да, ваша чест.

— Господин Ласитър?

— Напълно, ваша чест.

Съдията се обърна към заседателите.

— Сега страните ще представят встъпителните си слова. Думите им не са доказателства и не бива да ги разглеждате като доказателства. По време на процеса страните ще ви кажат какви доказателства смятат, че ще бъдат представени. — Погледна към масата на обвинението и подкани: — Господин Пинчър, слушаме ви.

Рей отиде наперено до преградата на заседателите. Ходеше почти на пръсти, може би още от дните си в бокса, така че стъпките му не бяха тежки.

За да не нахлува в личното пространство на заседателите, спря на около метър от преградата.

— Добър ден, дами и господа.

В продължение на две минути им благодари задето са изоставили вълнуващия си живот и са шофирали през кошмарния трафик чак до съдебната палата, за да изпълнят своя граждански дълг. После премина към същността.

— Това е обикновено убийство. Жестоко и зловещо престъпление, при което е покосен невъоръжен човек. Според закона то е много специално.

Добро гъделичкане. Че кой не умира да чуе защо е толкова специално?

— Не е моя работа да разяснявам закона, а по-скоро да представя доказателствата, да ви запозная с фактите. В края на процеса съдия Дакуърт ще ви инструктира как да приложите закона спрямо тези факти. Тя ще дефинира пред вас специалната квалификация съпътстващо убийство, което по същество е убийство, извършено по време на извършването на друго престъпление. В нашия случай доказателствата ще покажат, че господин Соломон, обвиняемият, е участвал в ограбване на жертвата, Николай Горев. И по време на този грабеж господин Соломон убива господин Горев. Няма значение дали обвиняемият е възнамерявал да убие жертвата. Няма значение дали пистолетът е произвел изстрел случайно. Тъй като обвиняемият е участвал в грабеж, той е виновен в съпътстващо убийство, независимо от обстоятелствата, при които е произведен изстрелът.

Соломон ме ръгаше тайно в ребрата. Разбира се, че можех да възразя. След като беше обещал пред заседателите, че ще обсъжда доказателствата, а не закона, Пинчър правеше точно обратното. Строго погледнато, встъпителната му реч не беше коректна. Аз обаче възразявам само когато противникът ми пуска кръв. Формалните възражения не ме интересуват и дразнят заседателите.