Пол Ливайн - Ези-тура

Във Флорида имаме само по шестима съдебни заседатели. Законодателите искат да спестят време и да намалят разходите… и по дяволите правосъдието! По-малкият състав усложнява работата ми. Много по-лесно е да блокираш жури с един въздържал се, ако е от дванайсет граждани. Може би си спомняте пиесата, от която стана страхотен филм, в която едно жури започна с единайсет на един в полза на осъждане и завърши с оправдателна присъда. Ами, не се казваше „Шестима разгневени мъже“.

В делата, в които се иска смъртно наказание, пак имаме дванадесетчленно жури — като кора с яйца. Понеже в нашия случай щатът искаше максимум доживотна присъда, щяхме да изберем обичайната група от шестима.

На теория съдебните заседатели трябва да преминат през процес от четири стъпки. Най-напред се запознават с фактите, представени чрез веществените доказателства, претеглят тези факти, научават закона от съдията, после прилагат този закон към фактите. На практика преценяват дали обвиняемият им изглежда виновен и се опитват да познаят кой свидетел казва истината. Е, добре, прекалявам с цинизма. Искам само да кажа, че съдебните заседатели не могат да са други. Те се влияят от жизнения си опит толкова, колкото и от доказателствата и закона. И въпреки всичко, колкото и да се жалвам, ето го и най-странното.

Съдебните заседатели обикновено преценяват правилно!

Честно, нямам представа как става това. Може би режисьорът Били Уайлдър го е казал най-добре. Той говори за кинопублика, не за съдебни заседатели, но думите му са верни: „Поотделно те са идиоти. Заедно са гений“.

На масата на защитата клиентът и колегата ми, въпреки факта, че не харесваха защитната ми стратегия, работеха мирно и спокойно по избора на заседатели. Соломон водеше записки в бележник, а Виктория използваше картички в различни цветове.

Соломон беше отслабнал и сега вратът му не запълваше яката на ризата от костюма му, а и беше придобил прословутата специфична затворническа бледост. Когато кандидатите влязоха в преградата, за да бъдат разпитани, на лицето му се появи маниакална усмивка. Честно, усмивката на Джокера от „Батман“ изглежда по-естествено.

— Успокой се — казах му. — Приличаш на убиец с брадва.

— Кандидатите изглеждат глупаво — каза той.

— Ш-ш-ш! — предупреди го Виктория.

— И може ли изобщо да са умни? — продължи Соломон. — Дори не са успели да се измъкнат от службата на заседатели.

Щатски прокурор Рей Пинчър стана, усмихна се на бъдещите заседатели и им каза:

— Единственото, което аз и адвокат Ласитър искаме, е честно и безпристрастно жури.

„Говори за себе си, Рей“.

Аз искам жури, което ще отсъди в моя полза, дори и половин дузина свидетели да са видели как клиентът ми застрелва монахиня по пладне на крайбрежната. Ако не стане това, искам заседатели, които истински вярват в презумпцията за невинност и държат щата наистина да изпълни задължението си да докаже вина извън всякакво основателно съмнение.

Пинчър искаше заседатели, които вярват в поговорката „Където има дим, има и огън“. Което означава, че щом Стив Соломон е седнал на подсъдимата скамейка, за бога, трябва да е извършил нещо гадно… без значение дали е предумишлено убийство, или убийство по непредпазливост.

Подборът на заседатели върви на две нива. Единият задава въпроси, другият слуша отговорите и наблюдава. Аз говорех, Виктория наблюдаваше. Не само този, който отговаря, но и останалите зад преградата. Правилната оценка на езика на тялото е много важен инструмент в практиката ни.

След ден и половина имахме шестима заседатели и двама резерва. Шестимата бяха трима мъже и три жени, по презумпция добри и честни граждани. Бяха типичните за Маями заседатели, което ще рече различни комбинации: кубинско-американска — два пъти, колумбийско-американска, хаитянско-американска, африканско-американска и един обикновен американец.

Съдия Мелвия Дакуърт даде предварителните си инструкции. Наред с добре познатите стари предупреждения да не обсъждат делото с близки и приятели имаше и някои нови. Никакви есемеси, туитове, блогове или фейсбуци, свързани с делото. Без Инстаграм, Пинтерест или Гугъл за търсене на информация.

И преди бях защитавал подсъдими пред съдия Дакуърт и я харесвах. Беше афроамериканка на около петдесет и пет, служила като капитан във военния съд. Повечето от нашите съдии като че ли идват от щатската прокуратура и много често симпатизират на обвинението. Във военните съдилища адвокатите сменят страните. Един ден си прокурор, на другия — защитник. Може би трябва и цивилните прокурори да се въртят по подобен начин. Мнозина страдат от заболяване, което наричам „емоционален скорбут“. Вместо липса на витамин С обаче не им достига способност да изпитват съчувствие.