Пол Ливайн - Ези-тура

И Хостетлер започна да изрежда всичко, което му беше направило впечатление през последните седемдесет и два часа в конферентната зала, включително и факта, че сутринта започва със закуски, които не отговарят на никакви стандарти за качество.

— Марсия Силвърс, адвокатката на Надя, е там всеки ден, разбира се. Упорита е. Отне доста време първия ден, но не допусна Надя да започне да дава показания пред голямото жури, докато не подпишат сделката за имунитета й. Сега дава показания вече ден и половина.

— Значи с федералните обвинения всичко е наред.

Виктория чакаше. Нямаше представа доколко откровен ще е Джералд, когато стигнат до делото на Стив. По реката бавно напредваше товарен кораб, натежал от контейнери — на изток, към открито море, несъмнено към някой от карибските острови.

Хостетлер не продължи и тя го подкани:

— А прокурор Пинчър?

— А, разбира се! Съжалявам. Срещнахме се вчера по делото срещу Соломон. Допусна ме в стаята, но ми нареди да не разкривам и дума. Каза, че щяло да е възпрепятстване на правосъдието.

— Значи няма да ни кажеш какво е говорил?

Хостетлер се огледа предпазливо. Наоколо нямаше никой, който дори бегло да наподобява ченге. Само двама речни плъхове с конски опашки, прехвърлили шейсетте. С широки къси панталони, тениски и чехли. Кожата на лицата им беше с цвят на чай и текстура на гьон. Сърбаха супа от рапани от купички.

— Пинчър обича да тормози — прошепна Хостетлер.

— Да, знам.

— Мисли, че съм натрапник. Често се случва да не ме преценяват правилно. Особено градските хора. Може би защото съм научен на обноски. „Да, сър“, „Не, мадам“. Ръкостискането е договор. Думата на човека е злато. Така съм възпитан.

— И…?

— Не съм стиснал ръката на Пинчър. Не съм обещал да мълча. Реши, че ме е изплашил, но не е. — В гласа му се прокрадна нотка на гордост.

— Той даде ли на Надя имунитет за убийството и ограбването на Горев?

Хостетлер кимна.

— Стига да даде показания срещу Соломон. И ще трябва да каже истината или я чака съд за лъжесвидетелство. Имунитетът не покрива единствено това. Пинчър я заплаши сериозно в това отношение. Повтаряше непрекъснато, че Надя ще отиде в затвора, ако излъже.

— Какво друго каза тя?

— Той опита поредица въпроси и отговори с Надя, за да види как ще отговори в съда. И само я прекъсваше.

„Никога не споменавай думата инцидент“ — назидаваше я. „Никога не казвай, че не е искал да стреля. Няма да говориш за намеренията на Соломон. Само каквото си видяла. Соломон е взел пистолета и е натиснал спусъка. Аз ще се оправям с останалото“.

— Нещо друго?

Хостетлер натопи парче паниран рапан в соса и го лапна.

— Едно нещо не разбрах. Пинчър попита Надя дали Стив е знаел, че тя има пистолет, и тя отговори, че е знаел. Показала му го е. После попита дали Стив я е предупредил да не го носи на срещата с Горев и Надя каза, че не е. Пинчър се зарадва. Каза, че отговаряло на показанията му пред полицията. После погледна Сколино и каза: „Ези — печелим. Тура — печелим“.

Виктория имаше чувството, че са стиснали сърцето й в менгеме. Как изобщо можеха да водят защитата при това положение?

— Знаеш ли какво е имал предвид, Виктория?

Тя пое въздух и отговори:

— Пинчър няма да търси непредумишлено убийство, освен като резервен вариант. Ще пледира съпътстващо убийство. Смъртта на жертва на грабеж, дори и случайна, е убийство първа степен със задължителна присъда от доживотен затвор, без право на замяна.

— О, Господи!

— Пинчър ще твърди, че Стив е участвал в плана на Надя да отнеме собственост от Горев със сила. Въоръжен грабеж. В такъв случай няма значение дали Стив е прострелял Горев случайно или нарочно. И дори дали Надя го е застреляла. И двамата са виновни в убийство. Само че Надя има имунитет, а Стив ще го отнесе. Това е то неговото „ези — печелим…“

— А неговото тура?

— Съдията ще инструктира заседателите за по-малките включени обвинения.

— Убийство по непредпазливост?

— Именно. Ако някои заседатели мислят, че е убийство, а други, че е станало случайно и присъдата не бива да е „виновен“, има вероятност заседателите помежду си да постигнат компромис и да осъдят Стив за убийство по непредпазливост. Заседателите не познават наказанията. Тези, които го смятат за невинен, вероятно ще се ужасят, когато научат, че Стив може да лежи трийсет години за убийство по непредпазливост.

— Нямах представа — каза Хостетлер.

Известно време мълчаха. Самотен лодкар се спускаше по течението към залива.