Пол Ливайн - Ези-тура

Соломон остана мълчалив за момент.

— Да предположим, че направим каквото искаш и поддържам версията, която дадох на ченгетата. В крайна сметка какви са шансовете съдебните заседатели да повярват, че Надя е натиснала спусъка?

— Не е нужно да вярват, че тя е убила Горев. Нужно е само да имат основателно съмнение, че си го направил ти.

Той се замисли над това и видът му ми каза, че не е особено въодушевен. Още не.

— Обаче след като я разкъсаш на парчета, както се изразяваш, искаш да свидетелствам, че тя е натиснала спусъка.

— Щях да стигна до това. Можем да създадем основателно съмнение и без да сядаш на свидетелската банка.

— Глупости! Ще свидетелствам, та дори и още да не знам какво точно ще говоря.

— Слушай за момент, Соломон.

— Ако не свидетелствам, ще ядосам заседателите. И не ми цитирай дежурната инструкция на съдиите, че не бива да се настройват срещу обвиняем, който пази мълчание. Ще решат, че крия нещо.

— Соломон, колко често караш клиентите си да свидетелстват?

— Рядко. Но това обикновено е защото имат полицейски досиета, които ще излязат наяве при кръстосания разпит. Или защото са глупави. Или и двете. Не се отнася за мен.

— Има и друга причина да не допусна да даваш показания — казах. — Пинчър разполага със записа на разпита ти на местопрестъплението. Там казваш, че Надя е донесла оръжието, което тя ще трябва да признае, когато свидетелства. Казваш, че е ограбила сейфа, което тя също ще трябва да признае. Казваш, че е застреляла Горев, и в това е красотата. Пинчър не може да подложи на кръстосан разпит записа. Каквото си казал на ченгетата, ще остане за вечни времена в умовете на съдебните заседатели и Пинчър не може да го промени… освен ако не дадеш показания.

— И запазваш почтената фасада, като не допуснеш Да излъжа директно.

— И това. Най-важното обаче е, че ще те предпазя от кръстосан разпит и възможността да прецакаш нещата.

Соломон замислено разтри тридневната четина по лицето си с юмрук. След това поклати глава и каза:

— Не ми харесва. И Виктория няма да го приеме. Трябва да се държим за истината. Инцидент. Ще се изправя и ще обясня, че съм излъгал ченгетата, защото съм се изплашил. Думите на Надя ще потвърдят моите, а твоята задача ще е да не допуснеш заседателите да приемат непредумишлено убийство.

Изгледах го мълчаливо. Оценявах иронията в ситуацията — безскрупулният Соломон държи на истината, а аз, полуетичният, настоявам за сенчеста защита.

— Една и съща страница ли четем, Ласитър?

Тръгнах към вратата.

— Дори не една и съща книга, приятел.

Дъждът барабанеше по брезентовия навес. Влажността беше милион процента. Джералд Хостетлер обаче като че ли се наслаждаваше на сандвича си с риба и пържени картофи, поне според Виктория. Не беше трудно да се угоди на този човек.

— Най-свежият сандвич с риба, който съм ял — каза Хостетлер и млясна.

Виктория се усмихна и отпи от ледения си чай.

Седяха отвън в „При Гарсия“ — рибно заведение на река Маями в мизерна част на централен Маями. Виктория не можеше да доближи Надя, която беше настанена под охрана в двустаен апартамент в „Хаят“. Джералд и Надя ползваха едната стая, а в другата стояха двама федерални шерифи. Помощник щатски прокурор Дебора Сколино беше дала строга заповед — никакви посетители.

Надя даваше показания трети ден пред федералното голямо жури. Следващата седмица щеше да е основен свидетел в съда по делото срещу Соломон. Днес Соломон и Ласитър щяха да се срещнат в затвора, а Виктория опитваше да научи какво ще говори Надя от свидетелската банка. Идеята беше на Ласитър.

— Защо просто не вземеш показанията на Надя пред прокурора? — попита Виктория.

— Имам си причини — отговори той.

— Така обаче не можеш да я хванеш в лъжа заради предишните й показания.

— Но не може и Пинчър.

— Но тя е негов свидетел! Защо му е да я хваща в лъжа?

— Може би няма да каже каквото му се иска. Говори с краля на претцелите и виж дали годеницата му няма да опита да ни помогне.

Виктория потопи парченце тортила в рибения сос и каза:

— Джералд, ужасно се радвам, че нещата около Надя се подреждат. И че си до нея.

Той сви рамене.

— Обичам я. Какво друго мога да направя? — После погледна соса и добави: — С това би трябвало да сервират претцели.

— Предполагам знаеш защо поисках да се срещнем.

— Разбира се. Искаме да помогнем. Надя обвинява себе си, задето съдят Стив.