Пол Ливайн - Ези-тура

— Чудесно, браво — каза Пинчър. — Значи ще решават заседателите. Аз ще си свърша работата, ти си свърши работата, а почтените граждани на област Дейд ще влязат в малката стаичка, ще излязат и ще ни кажат кои е прав.

— Достатъчно игрички — предадох се, примирен, че губя играта на нерви. Просто исках да се махна от отровната смесица от дим от пура и прокурорски дивотии. — Какво искаш, Рей?

— Първо ти.

— Оттегляне на обвинението, преди да те изложа пред гласоподавателите и да срина иначе звездната ти кариера.

Пинчър насочи пурата към мен, като че ли беше кинжал.

— Хубав опит, обаче, майната ти, Джейк. Дай ми истинско предложение, така че да мога да отговоря.

— Ако намалиш обвинението в убийство до нещо от рода на нападение, ще мога да убедя Соломон да се признае за виновен. Съдът се въздържа от присъда, така че Соломон да запази адвокатската си правоспособност. Няма да лежи в затвора, а само шест месеца домашен арест, с гривна на крака, плюс три години пробация. Ако убие още някой руски гангстер, докато е в пробация, можеш да го изпратиш на почивка.

Пинчър с изненада откри, че пурата е изгаснала. Драсна клечка кибрит и се залигави, докато накара тютюна да задими отново. Радваше се, че ме кара да чакам. Издуха дим и каза:

— Ето това ти харесвам, Джейк. Винаги мислиш мащабно. Мечтаеш. За други това може да е недостатък, но аз ти се възхищавам.

— Остави вазелина и минавай към секса.

— Имам едно предложение. Дори не си помисляй за контрапредложение. Соломон се признава за виновен в непредумишлено. Петнайсет години.

— Това са глупости!

— Яви се на дело, загуби го и ще поискам максимума. До живот, ако е съпътстващо убийство, трийсет години, ако е по непредпазливост, но с огнестрелно оръжие.

— Когато целуваше федерални задници и Соломон им беше нужен, за да заковат Бени Коен, предлагах осем. При това ти вярваше, че Соломон е извърши предумишлено убийство. Сега знаеш много добре, че е станало неволно, и предлагаш петнайсет години по споразумение.

— О… озадачаващите сложности на закона.

— Глупости.

— Позициите ни се засилиха. Вече не можеш да посочиш празен стол.

— Имам нещо по-добро.

— Да?

— Имунизираната ти свидетелка Надя Делова е единствената, която печели от това така наречено престъпление. Дават й опрощение за стрелба и грабеж на диаманти.

— Предала е диамантите на властите. Това е част от сделката.

— Искаш да кажеш, че ченгетата са ги намерили в къщата на приятеля й в Пенсилвания.

— Все едно.

Издуха още едно кръгче дим и се загледа в него с възхищение, докато то се издигаше към тавана. Беше стар таван, от онези, които обикновено са пълни с азбест. Може би Пинчър някой ден щеше да вдиша частичка и да умре от мъчителна смърт.

— Забрави версията за случайния изстрел! — избухнах.

— Вече съм я забравил. Тя е твоя, не моя.

— Край с нея! Щом играеш грубо, и ние ще играем грубо.

— Харесва ми, като се разяриш. Да чуем, Джейк.

— Променям цялата защитна теза, тук и сега.

— Трябва да го чуя.

— Обвинил си не когото трябва. Това е нашата теза, Рей. И знаеш къде е красотата в цялата работа. Съответства на показанията на Соломон пред ченгетата. Надя е планирала всичко. Убива Горев и го ограбва. Взима пистолета му, накисва клиента ми и изчезва от щата с диамантите. Сега получава сладка сделка с федералните и щата. На кръстосания разпит ще я сдъвча и изплюя на пода.

Пинчър зацъка с език.

— Срам и позор, Джейк. Знаеш много добре, че и дума от това не е истина.

— Няма значение какво знам, Рей. Нека видим какво ще кажат почтените граждани на Маями-Дейд, когато излязат от малката стаичка.

— Ласитър, през цялото това време ми говореше, че няма да допуснеш да лъжа на свидетелската банка — каза Соломон. — Поредното правило.

— Виж, не се заяждай с мен за единственото нещо, което ще бъде както трябва.

Истинско признание. Правилото ми срещу представянето на неверни показания не се базира само на морала. Отчасти то е и самозащита. Отдавна съм научил, че клиентът не е мой приятел. По принцип съм нещо като спасител, който опитва да извади удавник от бурно море. И той е готов да потопи мен, за да остане на повърхността самият той. Ако имат шанс, деветдесет и девет на всеки сто клиенти са готови да се обърнат срещу адвоката си, за да спасят собствената си кожа. Представям си такава сцена:

„Честно, господин прокурор. Не исках да го правя, но господин Ласитър ме накара да излъжа на свидетелската банка“.