Пол Ливайн - Ези-тура

— Да тренирам отбор по футбол във Върмонт.

— Нужен ти е старчески дом, дядка.

Всъщност не се чувствах никак прегорял. Адреналинът започваше да се повишава. Винаги става така при дело за убийство. Утре сутринта щяхме да избираме заседатели. Днес се чувствах като рицар, който си слага ризницата. Така, а сега, къде по дяволите ми е мечът?

— Джейк, обмислил ли си това внимателно? — попита Виктория спокойно. — Стратегията ти е ужасно рискова. Всичко или нищо.

— Именно — казах. — Това е като живота. Вдишай го.

— Какво да вдишам?

— Чистия въздух на брулен от вятъра бряг или планински връх.

— Започваш малко да ме тревожиш. — Тонът й беше мек, като че ли увещаваше коте да слезе от дърво.

— Няма страшно. Скачай от моста без бънджи въже — отвърнах.

Тя се замисли за момент.

— Добре, ясно. Поемай рискове, това ли ми казваш?

— Изправи се очи в очи с най-големите си страхове. Индиана Джоунс в дупка, пълна с гърмящи змии. Доналд Тръмп на купони за храна. Рей Пинчър те удря под кръста. Това е едно и също. Победи или умри.

— Става дума за моя живот, не твоя! — тросна се Соломон. — Казваш ми шанс едно към четири и очакваш Да съм доволен?

— Остави шансовете! Едно към четири или девет към десет. Има ли някаква разлика? Това са само числа, Соломон. Безсмислени предсказания. Кой може да каже къде ще падне мълния?

Виктория изглеждаше озадачена. Сигурно за нея бях като Тарзан, който се люлее на лиана и пищи като маймуна.

Попита ме много тихо:

— Добре ли се чувстваш, Джейк?

— Фантастично. Нали знаете черните лешояди, които летят в кръг около съдебната палата?

— Разбира се. Казват, че били душите на адвокати, осъдени на вечно изкупление. Или може би съдии.

— Днес видях един. Грозен като греха, мрачен като сърцето на Дракула.

— Не е възможно, Джейк. Лешоядите идват чак през ноември, заедно с туристите.

— Този не летеше. Беше на брега на реката, край съдебната палата. Разкъсваше пиле.

Виктория повдигна вежди.

— Пиле на брега на реката?

— Предполагам, че е било езическо жертвоприношение от семейството на обвиняем.

— Добре, видял си лешояд извън сезона…

— Беше послание, знак.

— Ти кое си тогава? — попита Соломон. — Лешоядът или пилето?

Поклатих глава.

— Не е толкова буквално. Лешоядът представлява дракон, което ще рече Пинчър, който смята, че си парче мъртво месо.

Виктория и Соломон се спогледаха обезпокоено. След миг тя попита:

— Джейк, достатъчно стабилен ли си, за да понесеш стреса на едно дело за убийство?

— Успокой се, Виктория. Когато мина през вратата и вляза в кладенеца на съдебната зала, в едната ръка ще размахвам меч, в другата бойна брадва. Като викингите от старите северни приказки, или ще убия дракона, или ще ме изнесат на щита ми.

Трябва да направя едно признание.

Мразя подбора на заседатели.

Не обичам да си пъхам носа в живота на другите хора, защото не искам никой да си пъха носа в моя. Обаче е проклета необходимост. Ако клиентът ти е обвинен в убийство, задължително трябва да попиташ възможните заседатели дали някой от семейството им е станал жертва на убийство. Трябва да ги попиташ и дали някога са били жертва на престъпление. По същество трябва да принудиш тези нещастници — които са достатъчно смачкани от факта, че са призовани в съда — да си спомнят най-лошите моменти от живота си.

Според някои адвокати подборът на заседатели е най-важната част от едно съдебно дело. По-важна от встъпленията, кръстосаните разпити, дори финалните пледоарии. Не знам дали е така, защото изборът на заседатели е стрелба в тъмното.

Юридическите фирми с дебели килими в офисите наемат психолози, за да анкетират съдебните заседатели след делата, и резултатите са плашещи. Повечето от тези хорица забравят около 70 процента от инструкциите на съдията относно законите. При обсъжданията заседателите отделят около половината от времето, за да говорят за личните си преживявания.

Консултантите по подбора формулират какви ли не правила. Ако обикновен работник облече костюм, за да отиде в съда, това е знак за респект към съдебната система, което се превежда като заседател, който би подкрепил обвинението. Е, не знам. А може би просто опитва да завърти главата на дамата до себе си, за да излезе с него — ловък ход, който се превежда като заседател, който би подкрепил защитата.

Често нарушавам неписаните правила относно това какъв човек би подкрепил едната или другата страна в процеса. Веднъж допуснах в състава да остане жена на полицай — което е абсолютно недопустимо според неписаните правила — в дело, което нямаше как да спечеля, ако не докажа, че арестувалият клиента ми полицай лъже. Подложих го на безмилостен кръстосан разпит, докато не започна да се поти толкова обилно, че дланите му смъкнаха боята от парапета на свидетелската банка. Оказа се, че полицейската съпруга е председател на заседателите, и спечелих оправдателна присъда. Защо? По време на подбора долових, че невероятно се гордее със съпруга си, който беше получил цяла кошница награди и похвали, и се надявах лъжливото ченге да я накара да се възмути. Получи се — поне тогава. Просто казвам, че няма как да си сигурен.