Пол Ливайн - Ези-тура

— Надя каза, че много обичаш Стив — отбеляза Хостетлер. — Че връзката ви е издържала на стрес и външен натиск, както нашата. Ще направи за вас всичко, което може.

— Оценявам го, Джералд.

— Но не може да рискува с лъжесвидетелство.

— Разбирам.

Виктория се замисли за Стив в онази мръсна дупка. Замисли се за живота си с него и за неговия живот — ако можеше да се нарече така — без свобода. Замисли се и за Джейк, който беше рискувал своя живот в клуб „Анастасия“ и беше препасал пистолет, за да я защити онази съдбовна нощ с Елена.

С тези бушуващи в главата й мисли Виктория си спомни високите идеи, гравирани върху мраморни плочи.

„Правосъдието — страж на свободата“.

Това беше написано над входа на Върховния съд. И от другата страна на сградата: „Правосъдие за всички според закона“.

И написаното над съдийското място в съдебните зали в Маями:

„Тези, които работят тук, търсят само истината“.

Може би беше дошло време да се отърве от красивите фрази. Може би беше време да се гмурне в мътните води, в които плуваха Стив и Джейк. Спомни си един от „законите на Соломон“.

„Ако фактите не съответстват на закона, изкриви фактите“.

— Джералд, Надя може да направи нещо за нас на процеса, но има риск.

— Законно ли е?

— Не е черно или бяло.

— Какво значи това, Виктория?

— Това, което искам от Надя, е в сенките. В сивата зона между светлината и тъмнината.

— Наистина не знам какво означава това.

— Джералд, понякога хората нарушават закона толкова недвусмислено, че се чува пращене, сякаш някой е счупил клон на дърво. Понякога обаче, като пекар, който извива тестото, за да оформи претцел, само изкривяват закона. Не го разкъсват. Получава се нещо по-добро от съставките, с които си започнал. И крайният резултат е красив за окото.

Беше последното ни посещение в затвора преди делото, а както клиентът, така и Виктория ми бяха бесни.

— Ласитър! Сто и десет килограмова торба лайна! — крещеше ми Соломон.

— Сто и двайсет — поправих го.

— Все едно. Не можеш да направиш това — каза Соломон. — Говорихме с Вик и смятаме, че е огромна грешка.

Виктория кимна утвърдително.

— Ако представиш Надя като някаква Никита, жестоката убийца от телевизията, никога няма да ни помогне.

— И бездруго не може да ни помогне.

— Не си сигурен! Дадох на Хостетлер план, който може да свърши работа.

— Той обади ли ти се да потвърди? — попитах.

Виктория поклати глава и раменете й увиснаха.

— Не отговаря на обажданията ми.

— Тогава приемаме, че Надя не може — или не иска — Да направи каквото си поискала от нея. Поела си страхотен риск, Виктория, и ти се възхищавам за това. Ако Хостетлер те издрънка на Пинчър — ако му каже какво си поискала да направи Надя, — той ще те обвини във възпрепятстване.

— Винаги съм се изненадвала от действията, на които се възхищаваш — каза тя.

— Така или иначе, помощта на Надя е куха надежда. Пинчър ще гони съпътстващо убийство и ако твърдим, че е станало случайно, вероятно ще получи компромисна присъда за убийство по непредпазливост. Знаем го. Всички трябва да приемем реалността.

— Която е? Изречи го на глас, Джейк. Просто кажи как ще го обясниш на съдебните заседатели.

— Соломон не е застрелял Горев. Направила го е Надя. Пинчър, откаченият задник, е дал имунитет на убийцата.

— Можеш да махнеш „откачен задник“ от встъпителната си реч — предложи Соломон.

— Джейк, а замислял ли си се за това… — попита Виктория. — Ако не нападнеш Надя още с встъплението си, може би ще влезе в залата, ще погледне Стив и мен и…

— И какво? Ще се изпълни със съчувствие към вас? Не бих разчитал на това. Ето какво ще се случи. Още в началото засипвам Надя с артилерийски залпове. При кръстосания разпит я принуждавам да признае за всички престъпления, които някога е извършвала и дори само си е мислела да извърши. След това вадим записаните показания на Соломон пред ченгетата, за да подкрепим теорията си, без да го допускаме до свидетелската банка.

— Ласитър, сериозно — намеси се Соломон, — кажи ми какви са шансовете това да свърши работа?

Свих рамене. Клиентите винаги искат да им дадеш прогноза като метеоролог, който преценява шансовете да вали.

— Ако трябва да гадая, вероятността да те оправдаят е едно към четири.

— Едно към шибани четири! Казах ти още в началото, Вик, този човек е неудачник. Прегорял неудачник. За бога, бълнува, че иска да зареже професията си и да стане учител в начално училище някъде в Хампшър.