Пол Ливайн - Ези-тура

По бузата й се търколи сълза.

— Мисля, че Стив е спал с Надя.

— Той ли ти го каза?

— Разбира се, че не.

— Елена ли ти го каза?

— Не.

— Тогава какво се върти в ума ти? Защо му е на Стив да ти изневерява?

— Защото е мъж, а мъжете са задници.

— Добре, признавам това. Обаче подозирала ли си го някога в подобни неща? Хващала ли си го?

Тя избърса сълзите си с ръка.

— Нe. Нo преди да се срещнем той беше от онези ергени, които имат страх от обвързване и които сменят жените през ден.

— Това има изтекла давност. — Докато говорехме, водех вътрешна борба. Част от мен искаше да торпилира връзката им, но по-добрата част ме караше да говоря каквото мисля. — Това е само някаква женска интуиция.

Тя си наля пак.

— Не се дръж като всезнайко.

— Казвам само, че нямаш доказателства. Виктория, тези два дни наистина бяха тежки. Трябва да се прибереш, да поспиш, после да се заемеш с онези папки, в които отбелязваш с цветни маркери.

Тя отпи глътка уиски и затвори очи, за да се наслади на вкуса му.

— Имал си сериозни връзки, нали?

Реших, че знам накъде бие, и не исках да участвам. Пазя личния си живот, особено смущаващите моменти.

— Разбира се. Бил съм с няколко жени, които трябваше да са сериозни.

— Стига, Джейк. Не се шегувам.

— Да, имал съм връзки. И какво от това?

— Изневерявал ли си?

— Когато имаше проблеми във връзката и когато бях млад и глупав, вместо да опитам да реша проблема… Да, отдръпвал съм се.

— Което доказва думите ми. Преди да се случи това, със Стив често се карахме. Част от близостта помежду ни се загуби.

— Случва се с всички. Освен това, знаеш ли какво? Ако сте свързани и се обичате, както се обичате вие, след време всичко се връща на мястото си.

— Може би е твърде късно.

— За бога, Виктория, събираш две и две и получаваш пет. Стив не ти е изневерил с онова момиче от бара.

— Защо си толкова сигурен?

Не исках да отговарям, но просто го изпуснах:

— Защото аз не бих го направил.

— Какво?

— Сама каза, че двамата си приличаме много. Със Соломон. Честно, не го виждам, но може и да си права. Аз не бих ти изневерил с бардама или с която и да било друга, не би го направил и Соломон.

Виктория отпи продължително. Твърде дълго, ако питате мен. После каза:

— Вдигам жълтия код.

— Което означава?

— Код зелен, Ласитър.

— Означава ли това, каквото си мисля, че означава?

— Не изглеждаш никак зле.

— А ти си красива и го знаеш. И какво? Докъде ще стигнем?

— Искаш ли да го направим?

Засмях се, защото беше… ами да, по дяволите, прозвуча смешно в устата на тази невероятна, умна, леко пийнала млада жена, която беше влюбена в клиента ми.

— И къде ще стане това? В местното автокино?

— У дома. Мъжкият обитател е неразположен.

— И като го направим, след това какво, колега?

— Защо да не караме стъпка по стъпка? Да видим какво ще се получи. И двамата сме възрастни хора.

— Не, не сме. Ти си шестнайсетгодишна ученичка, която флиртува с капитана на футболния отбор, защото си мисли, че този, когото наистина харесва, е целунал една от мажоретките под трибуните за зрители.

— Отхвърляш ли ме? Никой мъж никога… — Очите и се наляха със сълзи.

— Беше време, когато не бях достатъчно мъж, за да кажа „не“. Тези дни са минало и вече не участвам в секс за отмъщение. Така утре няма да се събудим, мразейки се взаимно и самите себе си.

— Вече те мразя, задето ме отблъскваш.

— Утре ще ми благодариш. Виж, нуждая се от теб. Стив наистина се нуждае от теб. И когато всичко това свърши, ще седнем на питие — за предпочитане кафе — и ще се смеем за тази вечер.

Тя бутна чашата „Джак Даниелс“ настрана. Явно си даде сметка, че вече няма нужда да се освобождава от задръжките си.

— Значи пак се залавяме за работа?

— Възможно най-рано, утре сутринта.

— Искам да намеря Надя.

— Защо? За да я питаш дали е спала със Стив?

Виктория поклати глава.

— Чисто професионално. Стратегията ни от самото начало беше да я открием.

— Не слушаш ли? Стратегията ни се промени. Няма Надя.

Виктория стана от люлеещия се стол и придърпа надолу крачолите на късите си панталонки, защото се бяха впили в чатала й.

— Обади се Елена. Иска да се срещнем утре вечер след работа. Мисли, че Надя ще разговаря с нас по телефона.

— Нямам интерес.

— Както искаш. Ще отида сама.

— Допускаш чувствата да влияят върху преценките ти.

— Ти прави каквото смяташ за редно. Аз ще правя каквото аз смятам за редно.