Пол Ливайн - Ези-тура

— Възможно е — отговори Ласитър. — Обаче не можем да сме сигурни.

— Защо й е да надига глава в моя защита?

— Ще получи шанс да започне отначало — каза Виктория. — Влюбена е в американец, за когото иска да се омъжи. Иска да остави света, в който живее сега, зад гърба си. Какъв по-добър начин да започнеш по-добър живот от спасяването на невинен човек от обвинение в убийство?

— Колко мило! Ужасно мило, Вик, само че ние сме в реалния свят. Тази жена е професионална лъжкиня. Ласитър, ти познаваш улицата. Разкажи на моята любима за какво става въпрос. Теорията й, философията й за жената, която иска да започне отначало. Доста фантастично звучи, не мислиш ли?

— Целият живот звучи фантастично.

— Значи, мислиш, че можете да накарате тази Надя да свидетелства в моя полза?

Ласитър не отговори веднага. По лицето му премина нещо, което Виктория не успя да разшифрова, но той обработваше информацията.

— Няма да я замъкнем в съдебната зала направо от улицата, защото така ще рискуваме да те закове. Ще говорим с нея. Ако подкрепи твоята версия, ще я използваме. Ако не, ще й купим билет първа класа за където поиска. — Ласитър млъкна за миг и погледна Виктория. — Стига това да не представлява възпрепятстване на правосъдието.

— По-вероятно е да свършите всичката работа и после неволно да я пуснете в ръцете на властта — каза Стив. — Те не могат да я намерят, но вие двамата ще се справите.

В малката стая отново настъпи тишина. Най-накрая Виктория каза:

— Съжалявам, Стив. Джейк е защитникът тук и не можеш да го мачкаш както ти хрумне. Затова го наех.

Ласитър се заразхожда из стаята. От едната до другата стена правеше по три крачки.

— Е, Джейк? — подкани го Виктория.

Ласитър се облегна на бетонната стена и затвори очи. Виктория виждаше изтощението, което го бе обзело изцяло. Би трябвало да си е вкъщи, в леглото. Изражението му й подсказа, че това, което смята да каже, няма да й хареса.

— Ще действаме както казва Соломон. Преставаме да търсим Надя. Ако се обади Елена, ще й кажем, че нямаме нужда от показанията на приятелката й.

Това наистина я обърка. Защо Ласитър даваше заден?

— Какво ми казваш, Джейк?

— Ще се защитаваме с празния стол. Те имат експертизи, пистолет, пръстови отпечатъци. Ние имаме Стивън, който може да обясни стрелбата. Надя е била с ръкавици, застреляла е Горев, взела е пистолета му и е изчезнала. При заключителната пледоария ще соча невидима Надя, седнала на празен стол. И да става каквото ще.

Виктория беше стъписана. Предната нощ Ласитър едва не се бе простил с живота си, за да открие онази жена, а сега се обръщаше на сто и осемдесет градуса, защото клиентът му, депресиран и раздразнителен, му бе казал да постъпи така?

— Какво ти става, Джейк?

— Адвокатът трябва да слуша клиента си толкова внимателно, колкото слуша и любовницата си. Соломон, това би могло да стане едно от правилата ти.

— Говори по-конкретно, Джейк, моля те — настоя Виктория.

— Ти си прекалено близо до всичко това, за да си обективна. Заради това беше добра идея да наемеш мен. Или друг, без значение. Аз чувам какво казва Соломон, а ти не чуваш.

— Продължавай.

— Зарежи идеята да призовем Надя като свидетел. Соломон не иска даже и да говорим с нея, защото е наясно какво ще каже.

— Ние търсим само истината.

— Понякога истината ти осигурява свобода. Понякога — доживотна присъда.

— Джейк, нали не казваш, че…

— Както казват хората, любовта е сляпа. Най-малкото е късогледа. Може да има само една причина Соломон да е толкова сигурен, че Надя няма да иска да ни помогне. Не тя е застреляла Николай Горев. Направил го е той.

— Не, не е! Каза ни само, че… — Виктория рязко се обърна и се втренчи в Стив, но той гледаше Ласитър. Безизразно.

— Стив, кажи ми истината — подкани тя.

Стив мълчеше.

Ласитър също.

Двамата се гледаха втренчено. Никой не мигваше. В тишината между тях като че ли се появи някакво разбирателство.

— Стив! Кой застреля Горев? — настоя Виктория.

— Не отговаряй, Соломон — каза Ласитър. — Справяш се отлично.

Виктория онемя. Имаше чувството, че главата й е пълна с пясък.

Ласитър не откъсваше очи от Стив.

— При първата ни среща ти ми каза, че не си стрелял по Горев, че е стреляла Надя. Слава богу, казал си същото и на ченгетата. Ще те изправя пред съда и ще те накарам да повториш всичко това под клетва. Ако изведнъж промениш мнението си, нека си остане за теб. Аз не мога да предложа показания, за които знам, че са неверни. Не е етично. Това е едно от онези проклети правила, които спазвам.