Пол Ливайн - Ези-тура

— Благодаря ти, Джейк. Сега трябва да се прибереш у дома, за да поспиш.

— Много късно е за това. — Допих си кафето. — Какво кафе обича Соломон?

— Силно, като теб. Защо?

— Хайде да вземем едно от онези големите, с безумната цена, и да тръгваме. Плюс малко курабийки, парче бананов хляб и една кифла. Закуската в ареста е гадна. Ял съм я.

— Много мило, но това не е летен ученически лагер. Няма да позволят да му занесем храна.

— Познавам офицер от охраната, който през сутрешните смени дежури на входа.

— И той ще ни пусне вътре с храна?

— Тя. И отговорът е „да“.

Виктория се усмихна порочно.

— Излизал ли си с нея?

— Винаги ми е харесвало как ме обискира. Но не се получи.

— Обаче продължава да ти прави услуги. Това говори добре за теб, Джейк.

— А… не е кой знае какво.

Тя се замисли за момент, после каза:

— Знаеш ли какво ми харесва в теб?

— Нищо не ми идва наум.

— Ти си по-добър човек, отколкото си мислиш, Джейк Ласитър.

Седмица преди убийството на Горев.

Офис на щатския прокурор за област Южна Флорида

Относно: Разследване на клубове за шампанско в Саут Бийч, неизвестен извършител.

Дело № 2014-73-В

Показания на Надя Делова

7 юли 2014 г. (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

7 юли 2014 г. (ПОВЕРИТЕЛНО)

В: [Прокурор Дебора Сколино] Техник ще ви покаже как работят микрофонът и записващото устройство, но преди това имам още няколко въпроса.

О: [Надя Делова] Защо ли не се изненадвам?

В: Как стигнахте до Съединените щати?

О: Със самолет, до Ню Йорк.

В: Полет Аерофлот 100? От Москва до летище „Кенеди“?

О: Предполагам, да.

В: Защо този полет? Защо не с „Трансаеро“ направо до Маями?

О: Николай Горев се занимава с полетите. Мога да го попитам, ако ви е важно.

В: Госпожице Делова, мисля, че знаете отговора.

О: Нет.

В: Добре. Да продължаваме. Всички момичета от бара летят с този полет, нали?

О: Удобен е. Излита рано сутринта, след десет часа каца в Ню Йорк по обяд местно време.

В: И винаги летят по две момичета, но никога не сядате заедно. Защо?

О: Горев знае.

В: Но вие не?

О: Така урежда полетите.

В: И когато кацнете в Ню Йорк, не се прехвърляте на полет за Маями?

О: Горев изпраща двама души с ван да ни чакат пред митницата. След това ни карат право до Флорида. Не спираме, освен за бензин и храна. Дори не и в Дисниленд.

В: А защо с кола? На летището сте. Няма ли да е много по-лесно просто да се прехвърлите на друг самолет?

О: Питате ме много неща, които не знам.

В: Не, Делова, задавам ви въпроси, на които не отговаряте.

Виктория беше с тъмносиня официална пола и подхождащи обувки — „Прада“. Стив — нейният партньор в живота и професията, както тя бе обяснила на Елена преди няколко часа — беше с оранжеви арестантски дрехи.

Беше блед и отслабнал, така че изглеждаше още по-кльощав от обикновено. Тя се радваше да го гледа как яде сладките. Въпреки че беше прекарвал по ден-два в ареста за незачитане на съда, това сега беше различно. Започваше да му се отразява. Затворът не е място за нормални хора и Виктория страдаше заради любимия си.

— Благодаря ти, Вик. — Той отхапа от банановия хляб. — Страхотна изненада.

— Трябва да благодариш на Джейк. Идеята беше негова и той уреди да внесем всичко това тук.

Стив отпи кафе и му се наслади за момент, после погледна Джейк и попита:

— Тежка нощ, съветнико?

— Виждал съм и по-лошо — отговори Ласитър.

Тримата седяха до металната маса в клаустрофобичната стая за посещения на адвокатите. Гнусно зелените стени, студът вътре, разбира се, миризмата. Дезинфектант, който би могъл да вкусиш, след като прогори ноздрите и гърлото ти.

— Можеха да го убият — каза Виктория.

Чакаше го да каже: „Благодаря, Джейк“. Обаче не. Никаква благодарност. Не за това, че се е изложил на опасност, дори не и за кафето в ареста.

„Понякога Стив може да е истински задник“, каза си тя и добави:

— Джейк преживя много трудна нощ.

— Добре, разбрах — каза Стив накрая. — Ласитър е благороден и смел и умее да понася удари. Докъде съм стигнал аз тази сутрин при това положение?

Джейк разказа на Стив за момичетата от бара и как земята се продънила, когато споменал името на Надя в клуб „Анастасия“. Завърши с кратка версия как счупил носа, а може би и челюстта на бияча. Последва откритието, че Бижутера, споменат от Николай Горев, е „Бени“ — който наел частен детектив, за да открие Надя. Стив слушаше смълчан и се намръщи, когато чу как Джейк е взел Виктория в 4 и 30 сутринта.