Пол Ливайн - Ези-тура

— Твоят е фалшив! Проверих го.

— Извинявам се.

— Заради това си мисля, че и ти си фалшив.

— И накрая остава Бени Бижутера — подхвърлих, за да пробвам дълбочината.

— Какво по-точно?

— Как е истинското му име?

Тя сви голите си рамене.

— Само Бени Бижутера. Идва в клуба понякога, щипе момичетата, после отива в офиса на Николай да говорят по бизнес. Идваше. Не съм го виждала след убийството.

— Бени е наел някакъв малоумен детектив да намери Надя — казах. — Този тип опита да ме подкупи, за да я издам. Почти напълно сигурен съм, че Бени иска да й причини зло.

Елена поклати глава и рошавата й руса коса като че ли се подреди. Погледна Виктория и каза:

— Приятелят ти се бие добре, обаче е много глупав.

— Както много други мъже — съгласи се Виктория.

— Да! Точно. — Елена се плъзна до края на стола и протегна напред лявата си ръка, като показа лакираните си нокти. На всички пръсти, освен на палеца, имаше пръстени. Размърда кутрето и каза:

— Този.

Виктория се усмихна.

— Истински е. Струва ми се, три карата, може би повече.

— Три цяло и десет! От Бени, който ме научи за диамантите. Карат, бистрота, цвят, шлифовка. Много добър диамант. Почти безукорен. На Надя даде още по-голям. Тя го носи като медальон.

— Всички момичета ли са получили диамант от Бени?

— Всички. Обаче момичетата, които той наистина харесва, получиха най-добрите — добави Елена с гордост.

— Защо? — попитах. — Защо такъв скъп подарък за всички?

— Не знаеш, нали, адвокате?

— Не знам. Откъде да знам?

— Как смяташ да защитиш Надя? Мислиш, че Бени иска да й навреди? Той я обича. Не като мъж жена. Като баща.

Не отиваше на добре. Губех контрол над разговора и ситуацията.

— Виж, Елена, може и да не знам всички подробности, но знам, че Надя е в беда. Ти знаеш къде е. Ако нещо се случи с нея, вината ще е твоя. Кръвта й ще тежи на твоята съвест.

Погледът на Елена стана леден, ангелските й черти се втвърдиха. Бях прекалил. Тя се обърна към Виктория.

— Как работиш с такъв мъж? Той е… как е думата… груб?

— И недодялан — съгласи се Виктория.

— Да. Много добре звучи. Не-до-дя-лан. Ще я кажа на бияча, който винаги ми стиска циците. „Сергей, ти си груб и недодялан“.

Двете се разсмяха. Или на мен, или на Сергей, или и на двамата.

— Адвокате, излез да пушиш. Аз и Виктория ще говорим.

Свих рамене, станах и излязох през голямата двойна врата. Имам немалко лоши навици, но пушенето не е сред тях. Седнах на една пейка в двора на църквата и се приготвих да чакам. Радвах се, че бях дошъл с Виктория.

Двете жени продължиха разговора сами. Виктория си даде сметка, че с излизането на Ласитър атмосферата веднага е станала по-свободна. Поне беше проявил предвидливостта да я доведе.

— Много си хубава — каза Елена.

— Благодаря.

— Можеш да си като нас. Малко са ти малки, но един хубав сутиен с подплънки ще реши въпроса.

Виктория опита руския си:

— Спасибо.

— Обаче си твърде умна за момиче от бара.

— Имах късмет да получа образование.

— Аз нямах този късмет. На седемнайсет вече работех в стриптийз клуб, в Рига. Знаеш ли Рига?

— Латвия.

— После в Талин, Естония. Но там нямаше пари, така че заминах за Люксембург.

— Наистина ли?

— В Люксембург имаше много пари. Там братята Гореви решиха да минат от стриптийз клубове на клубове за шампанско и тогава станах момиче от бара.

— Значи работиш с братята отдавна.

— Още от дете. По-дълго от Надя. Тя в много отношения е като дете. Заради това загази. Ами ти?

— Колеж, после право, в университета. Известно време бях прокурор. Имах дело срещу Стив, заради което ме уволниха. И оттогава с него сме заедно.

— Обичаш ли го?

Виктория се усмихна, замислена за сложните отношения с мъжа, по когото беше луда.

— На пръв поглед нямаме много общо помежду си. Трудно ми е да обясня връзката ни. Понякога ме вбесява. Но животът с него е по-добър, отколкото без него. И, да, обичам го.

— Когато те видях преди няколко минути, реших, че си с Ласитър.

— Само професионално.

— Но на него му се иска повече от това.

— Не съм сигурна.

— Познавам мъжете по-добре от теб, госпожо адвокат. Пада си по теб.

Виктория поклати глава. Не смяташе да води такъв разговор. Същевременно искаше да говори с Елена свободно и да спечели доверието й. В края на краищата това беше причината да е тук.

— Виждам го в очите му — добави Елена. — Копнее за теб.

— Наистина не мисля, че е така.