Пол Ливайн - Ези-тура

— Трябва да отидем да поговорим на по-спокойно място.

Горев се обърна към бияча и каза нещо бързо на руски, после пак се обърна към мен:

— Колата ми е долу. Тръгваме веднага.

Преди да успея да кажа нет , биячът сграбчи лявата ми ръка над лакътя, а барманът — дясната. Започнаха да ме бутат към вратата. Не реагирах. Трябваше да минем по стълбите, после по уличката, чак тогава щяха да ме сложат на задната седалка… или в багажника. Бих изпробвал шансовете си долу, на уличката, а не на това тясно място.

При добронамереното ми послушание нямаше нужда биячът да извива лявата ми китка назад и да я вдига към плешката. Вадил съм си раменната става три пъти. Имаше и операции, нося белезите си. Тоест болката в ставата не ми се стори много приятна.

Заради това забих пета в стъпалото на бияча. Колко силно? Повече от сто килограма силно. Мисля, чух сводът му да хрущи. Знам, че чух крясък на руски.

След като освободих лявата си ръка, се извъртях и забих къс удар в огромното шкембе на бармана. Улучих ребра вместо слънчевия му сплит, но все пак успях да измъкна дясната си ръка. Завъртях десния си лакът и премазах адамовата му ябълка. Той се задави и се свлече на колене. Алекс обаче дойде отзад и ме удари с юмрук или с отворена длан, карате удар — изобщо не видях — по врата. Дебел врат, прикачен към дебел череп.

Все пак видях звезди и залитнах две крачки напред. Марина и Елена се присъединиха към веселието. Марина скочи на гърба ми, уви ръце около врата ми и издра бузите ми с лакирани нокти. Елена свали обувките си и заби остро токче в гърдите ми, които доскоро галеше. След това бръкна под сакото ми, несъмнено за да опразни джобовете ми. За щастие не държа там портфейла си. Може би обаче това беше отвличане на вниманието, защото забелязах, че часовника ми го няма. Една от жените сега беше горда собственичка на фалшив „Пике“.

Наближих горния край на стълбата, отърсих се от двете жени и приклекнах, за да избегна юмрука на Горев, насочен към брадичката ми. Ударът беше прекалено висок и аз направих каквото се очаква от един мъж. Забих коляно в чатала му, защото мразя да удрям хората по лицето. Пропускал съм много пъти — удрял съм череп вместо физиономия и съм чупил костиците на ръката си.

Горев изскимтя нещо с руски фалцет и се сви на две. Барманът тръгна към мен и пусна дебела лапа към лицето ми. Отстъпих назад…

И се олюлях на най-горното стъпало.

Размахах ръце, сграбчих китката на бармана и го дръпнах към мен. Раздвижих бедра като подъл страничен защитник и го завъртях покрай мен като дама в танц.

И двамата се изтъркаляхме надолу по стълбите, но той изигра ролята на сто и петдесет килограмова възглавница от тлъстина, която ме спаси от сериозни травми. Единственият недостатък, докато падахме надолу, беше дъхът му, който вонеше на бира и чесън.

Изправих се. Барманът си остана полегнал.

Излязох вън, с усилие, и чух зад гърба си бързи стъпки, надолу по стълбата.

Алекс и биячът. Следвани от Марина и Елена.

Не си носех крила и докато пристъпвах към голямата улица, окуцелият бияч ме настигна с лекота, после ме улови с две ръце и ме блъсна странично в близкия контейнер за боклук. Поставен успоредно на стената. Ако беше през петдесетте, щеше да е метален и можех да вдигна капака и да го забия в черепа на този кретен, както Сони Корлеоне преби скапания си зет в „Кръстникът“. Обаче през 2014 контейнерът беше от синя пластмаса — вдига се в четвъртък — и нямаше какво да хвана, освен може би топченца стиропор отвътре.

Биячът пристъпи към мен с вдигнати юмруци, със стойка на шампион по бокс. Прикрих се — с лакти закрих корема си, а с юмруците — хубавото си лице. Той замахна няколко пъти, бързи къси, но общо взето го отнесоха ръцете ми. Утре щях да съм на сини петна. Когато спря, за да си поеме дъх, успях да му пусна ляв прав точно в носа, от който изригна фонтан кръв.

Той вдигна ръце към лицето си, така че аз се извъртях и забих десния си юмрук дълбоко в слънчевия му сплит. Той отпусна ръце и ми даде възможност за един мощен ъперкът. Бях научил Кип на този удар, на големия чувал с пясък, който виси на дъба в задния двор. При достатъчна сила ударът оставя вдлъбнатина а чувала, разклаща клона на дървото и дори може да събори някой и друг жълъд. Но това е срещу чувал, срещу човек отнема доста време, за да го нанесеш… освен ако нямаш ръце на професионален боксьор или противникът ти вече не е окървавен и омаломощен. Юмрукът ми полетя от нивото на кръста и без никаква пречка достигна брадичката на бияча. Повдигна го от земята. Той се свлече на колене и започна да повръща, на косъм от официалните ми обувки. Никой не твърди, че боят е хубаво нещо.