Пол Ливайн - Ези-тура

— Надя беше с ръкавици и не е оставила отпечатъци по оръжието — каза Соломон, сякаш за да се оправдае.

— Обаче Надя не може да потвърди, защото е изчезнала — намеси се Виктория. — И въпреки че има сериозен шанс да й признаят самозащита, за което ти можеш да свидетелстваш, едва ли ще се появи доброволно.

— Защото дори и да е невинна за убийството, вероятно ще я обвинят за грабеж — казах. — Някаква идея какво е имало в плика за фризер, който е взела?

— Никаква.

— Пари?

— Не знам.

— Наркотици може би?

— Както казах, нямам представа.

— Какво беше това за бръмбара? Да не би да е била информатор? Ако е така, на кого?

Стив сви рамене и вдигна ръце.

Погледнах бележника на Виктория. Беше написала с големи букви: КЪДЕ Е НАДЯ?

Моят въпрос. За да спечелим делото, имахме нужда от нея.

Беше ми приятно да работя с Виктория. Приятно ми беше самото й присъствие. Казах си да не се увличам прекалено по дамата адвокат.

— Четох доклада за ареста и попитах Джордж Бариос за подслушването — казах. — Той твърди, че не знае нищо по въпроса. В града нямало такова разследване.

— Вече си говорил с шефа на „Убийства“? — попита Соломон.

— На път за насам.

— Приятел ли ти е?

— Всъщност веднъж ме арестува. Когато ме оправдаха, ми се извини.

— Кажи му, че ще трябва да ми изпрати рози и шоколад.

— Нека първо спечелим. После ще му кажа.

— Бариос е задник. — Соломон беше разочарован.

— Ще се отнесе с теб почтено — казах. — Той е умен и честен, а повечето ченгета не са нито едното, нито другото.

— Предполагам, че си приятел и с щатския прокурор Пинчър.

— С годините открих, че е полезно да си в добри отношения с главния обвинител.

— Защо? За да можеш да сключиш сделка за твоя човек и да отидеш за риба?

— Ако имахме време, щях да ти обясня някои по-деликатни моменти от адвокатската професия, Соломон.

— Нямам нищо освен време.

— Смятай ме за скалист остров в буйна река. Ти си изпаднал от лодката нещастник, който размахва ръце във водата, устремен към Ниагарския водопад. Имаш възможност да протегнеш ръце и да опиташ да се хванеш за мен или да опитваш да плуваш срещу течението. Зависи изцяло от теб.

— Трябва ми войник, не остров. Чувал съм, че си бил стабилен, Ласитър, но, честно, не го виждам.

— Ще се изненадаш. Не ме наричат акула заради умението ми да плувам.

— Акула без зъби е само русалка.

— Момчета! — Виктория сбърчи чело и посочи пръст първо Соломон, после мен. Беше като начална учителка с две непослушни хлапета. — Допреди малко се разбирахте чудесно.

Беше права. Трябваше да се върнем на релсите.

— А какво беше това за пускането на жена в шестстотинметрова дупка? — попитах. — Що за кошмар? Надя и Бижутера знаели къде е. Каква дупка? Какъв бижутер? И Аерофлот 100? Какво му е интересното на този полет?

— Хвана ме — каза Соломон.

Виктория написа в бележника си: КОИ Е БИЖУТЕРА? АЕРОФЛОТ 100?

Много въпроси. Все още беше само началото на делото, но не беше рано да се безпокоя. Все едно да се боксираш с вързани очи и една ръка завързана зад гърба.

— Знаеш коя е слабостта в тезата на обвинението, нали? — попита Соломон.

— Още не.

— Стига, Ласитър. Мотив! Защо ми е да убивам този тип?

Соломон беше и прав, и грешеше. Формално обвинението не е задължено да доказва мотив в едно дело за убийство. Длъжно е да докаже кой и как… но не и защо. Обаче съдебните заседатели искат да знаят какъв е мотивът. Защо Стив Соломон ще застреля напълно непознат човек?

— Защото си влюбен в Надя — отговорих.

— Какво?!

— Теорията на Бариос.

— Това е обидно — каза Виктория. Реакция на любовница, не на адвокат.

— Бил си толкова хлътнал, че си се съгласил да й помогнеш да ограби и убие Горев — продължих. — Бариос търси доказателства, че си прескачал до Саут Бийч от време на време за бърз секс.

— Няма да намери такива, защото не е истина. — Очите на Соломон заблестяха гневно. На мен определено ми изглеждаше, че не лъже.

— Когато това се провали, ще се заеме с версията за фаталната жена — добавих. — Надя наистина е дошла до офиса ви, за да те наеме. Казала ти е, че Горев винаги я лъже с плащанията и че държи пари в сейфа в кабинета си. Двамата отивате при Горев, за да вземете паспорта й и каквото й дължи, а тя ще ти покаже благодарността си на бардама с някои номера, които е научила в родината си.

— Излиза, че сексът е в основата на всичко? — намеси се Виктория, отчасти стъписана, отчасти ядосана.