— Алекс обичаше да пуска пленени чеченци от хеликоптера и да гледа как се удрят в земята. Пляс! Много се зарадва, когато веднъж поисках да ми помогне за едно момиче, което ме предаде, в Русия. Качи я на хеликоптера и я пусна в дупката. Дълбока е шестстотин метра. Знаеш къде е дупката, Надя. И Бижутера знае къде е. Но Алекс остана разочарован. Дупката е толкова дълбока, и падането е толкова дълго, че не можа да види как се удря в дъното.
— Просто за да сме наясно — казва Соломон. — Дотук си извършил редица престъпления според законите на Флорида. Безразсъдно размахване на огнестрелно оръжие. Обиди. Терористични заплахи.
Горев изсумтява презрително и обръща пистолета към Соломон, за да мълчи.
— Гърла, говорила си с властите.
— Не. Кълна се.
— Питаха ли те за Аерофлот 100?
— Не са питали нищо. Не съм казала нищо. Не знам нищо.
— Ако някой от двама ви има бръмбар, ще ви убия и двамата — казва Горев с равен тон. Насочва пистолета към Соломон. — Имам чувството, че си ти, адвокате. Дрехите.
— Нямам какво да крия.
Соломон започва да разкопчава ризата си. Усеща движение откъм стола на Надя. Заставя се да не гледа към нея. Не откъсва очи от Горев, но все пак с периферното си зрение вижда:
Надя бърка в чантата си.
Вади пистолета!
Горев вижда или долавя нещо. Насочва своя пистолет към Надя.
С половин секунда закъснение.
Куршумът улучва Николай Горев точно между очите. Главата му отскача, люшва се напред и той се стоварва по очи върху бюрото. Кръвта се стича от ушите, по диамантените обици. Стив замръзва на стола.
Надя скача, втурва се към стената зад бюрото на Горев. Дръпва картината с мавзолея на Ленин, която е окачена на големи панти за стената, и тя се люшва напред. Зад нея има сейф с комбинация. Надя върти ловко механизма и след секунди сейфът се отваря. Надя бръква вътре и разперва пачка чуждестранни паспорти. Намира който й трябва и го пуска в чантата си. След това вади голяма найлонова торба за фризер и също я натъпква в чантата си.
Ушите на Стив още пищят от изстрела, но сега чува крясъци пред вратата на офиса. Крещят името на Горев. И други неща, на руски. Думкат по вратата, но тя е заключена отвътре.
— Надя, трябва да повикаме полиция — казва Соломон. — Веднага.
— Без полиция!
— Беше самоотбрана. Не мога да ти бъда адвокат, но мога да съм дяволски добър очевидец.
Надя рови в чекмеджетата на бюрото, намира нещо. Ключ. После пуска беретата на Горев в чантата си.
— Не! — крещи Соломон. — Не го пипай! По него са отпечатъците на Горев! Ще ни трябва!
Тя насочва своя пистолет — 9-милиметров глок — към Соломон.
— Съжалявам. Трябваше да имаш пистолет.
Без да отмества пистолета от него, Надя взима ключа и дръпва червените завеси зад бюрото. Вижда се тайна врата. Тя я отключва и хвърля глока на Соломон.
— Може да ти потрябва — казва и излиза.
Стив улавя пистолета, отива до завесите, опитва вратата. Заключена!
Гневните крясъци на руски пред вратата продължават.
Тогава в коридора започва да се стреля. Куршуми се забиват в дебелата дървена врата. Соломон инстинктивно вдига пистолета и пуска два куршума във вратата. При това стрелбата отвън спира достатъчно за дълго, за да може да извади мобилния си телефон и да набере 911.
Докато телефонът звъни, поглежда оръжието в ръката си. Няма представа колко куршума са останали в пълнителя. Знае обаче, че два куршума са във вратата. Един в черепа на Горев. И пистолетът е в собствената му ръка.
— Затъвам в купчина лайна! — казва Стив Соломон.
— Предполагам, че няма смисъл да ти обяснявам колко глупаво си постъпил — казах.
— Никакъв — отвърна Соломон.
— Стив знае — съгласи се Виктория.
Все още бяхме в клаустрофобичните предели на стаята за посещения на адвокати в ареста, със столовете и единствената метална маса завинтени за пода. Виктория си водеше бележки с елегантен почерк в адвокатски бележник. Аз предпочитам да работя без бележки — наблюдавах Соломон, търсех признаци на неискреност. Нищо засега. Разказваше за случилото се видимо откровено. А то беше толкова зле… Ако лъжеше, щеше да измисли нещо по-хубаво.
— И влизаш в бърлогата на руската мечка — добавих — в пълно неведение. Горев вероятно е братва . Руската мафия.
— Вероятно. — Соломон кимна.
— Искам да кажа, да сгрешиш на бейзбол е едно, но това…
— Не мислех, че ще коментираш играта ми, Ласитър.
— Прав си. Да систематизираме. Ченгетата те намират в заключена стая с мъртвец. Отпечатъците ти са по пистолета, с който онзи е убит, по дясната ти ръка има нагар от изстрели.
Читать дальше