Пол Ливайн - Ези-тура

— Секция 776.032 от Статута на Флорида.

— Законът „Остани където си“.

— Именно. Флорида защитава паникьорите, посегнали към оръжието. Пълен имунитет. Ако съдията повярва на обвиняемия, делото няма да стигне до съдебната зала.

— Обаче обвиняемият трябва да докаже убедително, че е вярвал, че е било необходимо да стреля, за да предотврати смърт или сериозно нараняване. За това ще е нужен липсващият пистолет. Пистолетът на Горев.

— Така изглежда. Обаче спомняш ли си „Щатът срещу Мобли“?

— Сто и четиридесет килограмов тип убива двама души, защото единият от тях ударил приятеля му.

— Двама невъоръжени мъже. Единият си пуснал юмрука. Това е.

— Случаят се преразглежда.

— Вече не. Върховният съд на Флорида отказа преразглеждане тази седмица. Решението на Трети областен съд отпада.

— Изненадваш ме, Ласитър. Правиш се на каубой, който влиза с ритник през вратата на бара. Обаче четеш решенията на апелативния съд като млад адвокат, който напира да стане съдружник във фирмата.

— Много отдавна научих, че е най-добре да те подценяват.

— Делото Мобли… — Виктория мислеше по въпроса. Адвокатите го правят това — четат прецеденти. Разсъждават известно време. Опитват да приложат фактите от други ситуации към своите дела с надеждата правните принципи да им помогнат за защитата им.

Мобли изненада много хора, дори повече от решението по делото за стрелбата на Джордж Цимерман срещу Трейвън Мартин. Ето какво се бе случило: мъж на име Чико влиза в кавга с двама заядливи младежи в ресторант. Приятел на Чико е сто и четиридесет килограмовият Мобли, който вижда кавгата и започва да се тревожи. Отива до колата си и вади 45-калибров глок. Когато Чико излиза от ресторанта, един от младежите го удря с юмрук по окото, силно. Вторият приближава Мобли и бърка под ризата си. Бам! Всъщност пет пъти бам. Мобли изстрелва пет куршума и убива двамата невъоръжени младежи. Точно така. Под ризата на втория няма оръжие.

Съдията прави изслушване за гарантиране на имунитет и решава, че страхът на едрия тип е неоснователен, така че постановява да има дело. Съдебните заседатели ще имат възможност да решат дали да не се съгласят със съдията и да определят стрелбата като допустима според закона „Остани където си“. И сега става интересно. Апелативният съд в Маями спира решението на съдията от областния съд. Определя, че страхът на Мобли е бил основателен. Застрелял е двамата законно.

Получи имунитет. Обвиненията отпаднаха. Случаят изобщо не беше изслушан от съдебни заседатели.

— Значи, казваш, че не е нужно да намерим пистолета на Горев, ако е заплашвал Стив по друг начин — каза Виктория. — Ако му е размахал юмрук или е метнал по него телбод например.

— Ей, това е Флорида. Хвърли по мен плажна топка, а аз ще те надупча с пистолета си и ще се прибера у дома навреме за вечерните новини.

— Всичко това е хипотетично. — Виктория се намръщи. — Стив не е изстрелял фаталния куршум. Ако някой има имунитет по този закон, това е Надя.

— Което означава…

— Ако можем да намерим Надя и да я убедим да се появи, всичко ще си застане на мястото…

— Ако е взела от сейфа само каквото е нейно — казах. — И ако свидетелства, че Горев е имал пистолет, което Соломон ще потвърди.

— И ако признае, че е стреляла от страх за живота си, ще получи имунитет и всички си отиват у дома.

Беше прекалено голяма надежда — все едно Маями „Долфинс“ да спечели суперкупата, вместо всяка година да приключват с последните. Адвокатите обаче, като спортистите, се радват на трудните мачове.

Пожелахме си до скоро. Виктория измъкна колата от мястото й на заден, а аз останах още малко, загледан в нея през предното стъкло, зад чистачките, които се размахваха наляво-надясно. Сработвахме се добре, мислехме по един и същи начин. Тръгнах към колата си окрилен. Щеше да е сложно дело, но клиентът ми се кълнеше, че е невинен, и може би наистина беше.

Качих се на елдорадото, завъртях ключа в стартера и почувствах как старият 8-цилиндров двигател оживява. Останах на място и се замислих за последния час. Интроспекциите никога не са ми били силна страна, но изведнъж си дадох сметка за нещо. Това усещане за лекота? Това приятно леко жужене? Разбира се, отчасти беше заради делото. В действителност обаче най-много ми харесваше да съм с Виктория. И една друга мисъл, като сърбеж, в задната част на мозъка, плашеща като хрущенето на счупена кост.

„Защо Виктория Лорд не е моя партньорка… в професията и в живота?“