Пол Ливайн - Ези-тура

— Заседателите обичат секс — отвърнах. — Държи ги будни.

— Това е нелепица! — ядоса се Соломон.

— Така или иначе, нещата са зле. Горев ти казва да си целунеш адвокатския задник или може би заплашва Надя, че ще я предаде на имиграционните власти. Ти го застрелваш. Надя грабва каквото й се дължи и те оставя с димящ пистолет в ръката.

— Това се квалифицира като съпътстващо убийство по Секция 782.04, подсекция едно-А, две-Д — обади се Виктория, умната. — Противозаконно умъртвяване на човешко същество при извършване на друго престъпление, в случая — грабеж. Когато жертвата на грабежа е убита, деянието се третира като убийство първа степен.

— Няма да искат смъртно наказание, когато жертвата е руски гангстер — казах. — Обаче според закона има само едно друго възможно наказание.

— Доживотна присъда без право на замяна. — Виктория въздъхна продължително.

— Това са глупости! — ядоса се Соломон. — Не съм направил нищо, освен че отидох до онзи клуб, за да помогна на Надя да си вземе паспорта и парите. Не съм стрелял по никого.

Замълчахме за момент. С периферното си зрение видях Виктория да пише в бележника си. Този път буквите бяха по-малки. Не мисля, че бележката беше във връзка с делото — по-скоро беше за самата нея, да мисли по въпроса. Почувствах се като натрапник и извърнах лице, но не и преди да прочета болезнените думи: СТИВ СПАЛ ЛИ Е С НАДЯ?

С Виктория излязохме от мрачния зандан и тръгнахме към колите си. Дъждът беше спрял, но сега над Евърглейдс, от запад, се бяха събрали буреносни облаци и се движеха към нас. Двойно небе. На изток, над океана, ясносиньо с няколко пухкави облачета. На запад оловносиво, с проблясващи мълнии, което се носеше към нас все едно идваха извънземни в научнофантастичен филм.

— Знаеш ли къде е иронията тук? — попитах.

— Не — отговори Виктория.

— Приятелят ти щеше да има повече шансове, ако беше казал на ченгетата, че той е застрелял Горев.

— Хм.

Не ме слушаше. Мислех, че знам защо.

— Виж, Виктория, ако играехме бейзбол, щяхме да сме във висшата лига.

— Тоест? Какво означава това?

— Ако щатът хвърля топката, а ти чакаш да я удариш с батата, трябва да си готова да паднеш в прахта. Ще се целят в главата ти.

— Имаш предвид детектив Бариос.

— И той е най-добронамереният от тези, с които ще си имаме работа. Бариос знаеше, че ще ти кажа за така наречената теория на обвинението. Темата на тезата им. Страстта на Соломон към момичето от бара. Обаче това е помия. Възможно е дори да не го споменат в съда. В момента опитват да забият клин между теб и Соломон.

— Ясно — каза тя и присви устни.

— Кажи го с повече увереност. Нужна си ми силна. Също и на Соломон.

— Ясно!

— И се подготви за още помия. Сега очаквам Бариос да пусне при Соломон някоя отрепка, която ще му говори, че ни е видял с теб да се натискаме в някое кафене.

— Да се натискаме? Ти си от старата школа, личи си.

— Е, не пиша в туитър, нямам блог, не поръчвам пица с рукола отгоре. Можеш да ме наречеш старомоден. Казвам само, че очаквам обвинението да играе грубо.

— Като пуска слухове за теб и мен?

— Като начало.

Тя се усмихна.

— Стив ще се смее от сърце.

Изгледах я криво.

— Много благодаря.

Стигнахме паркинга. Небето беше станало още по-тъмно, вятърът се усилваше. По асфалта се носеха книжни пликове от близкото заведение за бързо хранене.

— Говоря сериозно, Джейк. На колко си? Петдесет?

— Четиридесет и осем. Не си слагам зъбите в чаша и все още шофирам по тъмно.

— Аз съм на трийсет и три.

— Е, и? Ходя с по-млади от мен от години.

— С мажоретки на Делфините ли?

— Бивши мажоретки.

— И моделки от Саут Бийч. Репутацията ти е изпълнена с неподходящи жени.

— Освен тези, които са нарушили гаранцията си, не знам други, които да са неподходящи.

— Да, чувала съм, че си от серийните прелъстители.

— Само през пропиляната ми младост. Излизах с кофти хора.

— Футболисти?

— Ченгета и пожарникари.

— А сега?

— Сега помагам на възрастните дами да пресекат улицата… Понякога и на по-млади, ако са високи.

Стигнахме до колата на Виктория и първите капки започнаха да падат. Такъв беше сезонът: слънце, облаци, дъжд, слънце, облаци, още дъжд.

Виктория отвори вратата и се мушна зад кормилото. Аз останах вън, на дъжда.

— Какво имаше предвид преди малко? Че Стив щял да има повече шансове, ако е казал, че той е застрелял Горев.

Реших да се покажа.