Пол Ливайн - Ези-тура

— Е, гърла, кой е този?

Соломон подава ръка, но Горев не я поема.

— Стив Соломон. Адвокат.

Горев се мръщи. Той е едър мъж с черен костюм и кървавочервена копринена риза, отворена около шията. На гърдите му има черни къдрави косми, главата му е бръсната. На двете му кутрета блестят диамантени пръстени. Носи часовник с инкрустирани диаманти, диамантени обици. Диамантите като че ли са модата на деня.

— Не ни трябва смрадлив адвокат. — Горев се отпуска в мек стол зад разхвърляно бюро. Стената зад него е закрита от червени плюшени завеси, без малко пространство в средата, където е окачена кичозна плюшена картина с мавзолея на Ленин. Соломон и Надя сядат пред бюрото.

— Хубава картина — казва Соломон и сочи плюшеното изображение.

— Това е шега, идиот! — Произнася го „идиииот“. — Мразя Ленин. И Сталин. Путин е окей. Знае как да печели пари.

— Николай има двама персонални герои и те са американци — намесва се Надя.

Горев кимва.

— Доналд Тръмп и Бърни Мейдоф. Истински капиталисти!

Чува се характерна джазова мелодия. Нужни са само няколко секунди саксофон, за да може Соломон да разпознае „Таке Five“ на Дейв Брубек. Песента звучи някак не на място тук.

— Соломон е много голям човек в Маями — казва Надя. — Дават го по телевизията.

— На кой му пука? Защо си тук, гърла?

— Искам си паспорта и парите, които съм си изработила.

— Защо? Няма да се върнеш в Русия.

— Напускам клуба. Ще се женя.

Смехът на Горев звучи като кихане на булдог. Дори проскимтява леко.

— И кой е щастливият кучи син?

— Не е твоя работа.

Горев избърсва устата си с ръкава на сакото си и се обръща към Соломон.

— Ти ли, адвокате? Ти ли ще се жениш за най-добрата ми бардама?

— Не. Имам приятелка.

— Е, и? Приятелката може да ти остане за любовница.

Горев се смее пак, този път без да се плюнчи.

— Не познаваш този, за когото ще се омъжвам — казва Надя.

— Разбира се. Защото няма такъв човек. Просто искаш да се махнеш.

Докато трае спорът им, Соломон слуша музиката и поклаща глава в ритъм със солото на барабаните.

— Знаеш ли какво е това? — пита Горев.

— Всички знаят. „Таке Five“ .

— А тактът пет четвърти? Знаеш ли откъде го е взел Брубек?

Соломон клати глава.

— От улични музиканти, в Турция. Американците са много умни в това отношение. Наричате го „американски джаз“, обаче крадете от черните роби, от евразийците и от всички, от които можете.

Соломон свива рамене.

— Това е само музика.

— Но заради това обичам Америка. Най-големите крадци на света! — Обръща се към Надя: — Да не смяташ да работиш за онова копеле, Бебчук, в Бруклин?

— Изобщо не смятам да работя. Ще ме издържа мъжът ми.

— Глупости.

Импровизацията на пиано започва да пулсира в мозъка на Соломон, но той превключва в адвокатски тон и започва:

— Господин Горев, задържате незаконно паспорта на клиентката ми. Ако се наложи, ще взема съдебна заповед и ще ви принудя да го предадете. Остава и въпросът за неиздължените заплати.

— С тази заповед можеш да си избършеш задника. — Обръща се към Надя. — Кажи ми, малка курво, какво точно става?

— Не съм курва, сволоч… копеле!

— Кажи го на полицията в Рига. Не беше много убедителна по този въпрос.

— Напускам, защото повече не искам да участвам в измами с банкови преводи, в пране на пари и изнудвания. Дотук бях.

Горев замръзва.

— Къде научи тези думи?

— Никъде. — На лицето й за кратко се изписва страх.

— Адвокате! Ти ли научи това глупаво момиче на тези приказки?

— И да съм, няма да ти кажа. И не говори с нея по този начин.

— Или какво? Ще ме съдиш? — Горев отваря чекмедже на бюрото и вади полуавтоматичен пистолет, берета. Насочва го към Надя и казва: — Съблечи си роклята.

— Повече няма да се събличам за теб.

— Няма да те чукам. Проверявам за микрофони.

— Никога не бих…

— За властите или за Бижутера работиш?

— Не работя за никого.

Горев насочва пистолета към Соломон.

— Ами ти, адвокате? Имаш ли бръмбар?

— Никога не работя за властите. И нямам представа кой е Бижутера.

— Надя, Наденка. Защо ме принуждаваш да го правя? — Горев говори искрено натъжен, сякаш е приспал любимото си остаряло куче.

— Ще си тръгвам. Забрави всичко.

Понечва да стане, но Горев крещи:

— Нет! Сядай!

Тя се отпуска отново на стола.

— Знаеш ли, че брат ми, Алекс, беше пилот на хеликоптер в армията? — пита Горев.

— Разбира се. Ти говориш само за Алекс. За него и за хокей.