Пол Ливайн - Ези-тура

Животът е несправедлив. През последния сезон, преди да ме отрежат, спечелих топка с невероятно усилие след началото на играта срещу „Джетс“. Скочиха върху мен с такова настървение, че каската ми се пукна по средата и изпуснах топката, после някак успях да я уловя. Дотук добре, обаче получих мозъчно сътресение и се чувствах замаян. Бях с лице към неправилната врата и хукнах към неправилната крайна зона. И там единадесет от „Ню Йорк Джетс“ с радост се хвърлиха върху мен. Две точки за „Джетс“, една за „Долфинс“, а името ми живее с позора.

Досега се въздържах, но вече нямаше начин.

— Радвам се, че историята ти харесва толкова… Соломон Безнадеждния.

— Беше ясно, че ще го кажеш! — тросна се той.

— По едно време водех племенника си, Кип, на игрите на Университета на Маями в неделя следобед. Две години след като си завършил все още всички говореха за онзи ден в Омаха.

— Голяма работа! Бях много добър бейзболист в колежа. Имах пълна стипендия.

— Соломон, беше адски кльощав и ударът ти беше като на муха. На терена — доколкото си спомням — беше средна работа.

— Така ли? Продължавай.

— Обаче тичаше бързо. Добра скорост.

— В средното училище бях щатски шампион по спринт, много благодаря.

— В университета, спомням си, игра много добре срещу Флорида.

— Случвало се е често за четири години.

— Да. Общо взето не беше зле, така е.

— Добре, Ласитър. Знам, че искаш да говориш за играта срещу Тексас за шампионската титла. Защо не минеш направо на въпроса?

Соломон затвори очи и стисна челюсти, като че ли очакваше екзекуция.

— Няма какво толкова да се каже.

— О… не се притеснявай, продължавай.

— Възхищавам се на това, което направи после.

— Глупости! — Соломон ме изгледа подозрително.

— Сериозно.

Виктория се намеси:

— На какво точно се възхищаваш, Джейк?

— На куража на партньора ти. На абсолютната му самоувереност. На това, което опита да направи, макар и да не се получи.

— Не вярвам на ушите си — каза Соломон.

— Беше ядосал питчъра, защото преди това отмъкна три бази. Имаше страхотно предимство. Предполагам, очаквал си да прати топката далече от теб и си застанал странично, за да успееш да я хванеш. Или да опита да те извади, като я прати извън терена.

Гласът на Соломон едва се чуваше:

— Видя как съм застанал и ме изненада от другата страна. Край на играта.

— Но той те финтира, а това е нарушение, което не беше отбелязано. Всъщност ти беше ощетен.

Соломон се ухили. За момент видях чара, който беше подкосил краката на Виктория.

— Право в целта, Ласитър. Не обичам да се жалвам за това неотбелязано нарушение, защото звучи като оправдаване.

— На това също се възхищавам.

— Каквото и да кажа, каквото и да направя, пак ще съм Соломон Безнадеждния.

— В това има урок — казах.

— Че не можеш да се доверяваш на реферите?

— Това не е далече от истината всъщност. Съдията беше прекалено страхлив, за да свири това нарушение в шампионския мач. Точно както някои съдии в съдебната зала се боят да подпишат оправдателна присъда, колкото и калпави да са доказателствата на обвинението.

— Разбирам, Ласитър. Обществените правила невинаги действат. Те са ограничени от човешките слабости.

— Точно така. Виж съдебната система. Калпави съдии. Лениви адвокати. Заспали съдебни заседатели. Понякога невинните влизат в затвора, а виновните излизат на свобода.

— По този въпрос съм с теб, Ласитър. — Прозвуча определено възторжено. — Работата ти е да направиш всичко възможно да спечелиш дори и ако се наложи да счупиш някоя и друга чиния… или етично правило.

— Само дребните — отвърнах. — Не бих подкупил ченге и не бих излъгал съдия, не използвам и лъжесвидетелски показния.

— Няма да ти се наложи, защитнико.

— Добре тогава. Разкажи ми какво се случи онази сутрин в клуб „Анастасия“.

Следващите няколко минути Соломон разказа как руско момиче, работещо в бара, отишло при него и поискало помощ, за да си получи парите и паспорта от Николай Горев. Виктория кимаше през цялото време, което показваше, че вече е чула историята и не се появява нищо, което да противоречи на първата версия.

Тогава Соломон навлезе в интересната част.

Надя чука на вратата в коридора зад бара и казва нещо на руски, което Соломон не разбира. От другата страна се чува раздвижване, плъзга се резе и вратата се отваря.

Николай Горев ги пуска в офиса и залоства отново.