Джон Коннолли - Жената от леса

Той остави салфетката си, подреди приборите върху чинията си и внимателно изля млякото си върху ястието.

- Така няма да могат да посегнат на същата храна като вишестоящите - обясни той. - В случай че се изкушат да забравят къде им е мястото.

После се изправи.

- Благодаря за гостоприемството. Ще ми простите, че няма да остана за пудинга, но както правилно отбелязахте, не бива да протакам, ако искам да намеря детето преди Паркър. Морс ще се погрижи за другия ви проблем като компенсация за усилията ви. Паркър ще оставя на вас и се надявам да ви убие заради страхливостта ви.

Главният Бакер не стана от мястото си и не се сбогува. Щом Куейл отвори вратата, там го посрещна едно пиколо, за да го изпрати навън. Вратата се затвори и Главният Бакер остана сам с мислите си, виното и миризмата на кръв и мляко.

От Маела Ломбарди нямаше и следа, а мобилният ѝ телефон продължаваше да препраща директно към гласовата поща, поради което Кес Каръл прецени, че е време за Сребърна тревога. Подадоха информация към вестниците и местните телевизионни канали заедно с актуална снимка на Ломбарди, описание на външния ѝ вид и марка, модел и регистрационен номер на автомобила ѝ.

Междувременно Паркър получи обаждане от лейтенант Соланж Кориво. Оказа ѝ пълно съдействие, като запази за себе си единствено името на Моли Боу, но не скри факта, че го прави.

- Ще ми кажете ли защо? - попита Кориво.

- Защото Ломбарди е била връзката на неизвестната жена в Мейн, следователно е единствената, която би могла да я разпознае. Не виждам причина да нарушавам конфиденциалността на други хора, помагащи на жени в риск.

- Тогава защо Ломбарди не се е обадила досега?

- Възможно е жената да не е установила контакт с нея и съответно тя да не разполага с никаква информация.

- А в такъв случай къде е Ломбарди?

Нямаше нужда Паркър да изрежда възможните варианти: Кориво мислеше като него. Първият бе, че Ломбарди е била замесена в това, което е сполетяло жената и детето ѝ, и когато разследването е започнало да набира сили, е решила да избяга. Предвид всеотдайността ѝ към застрашени жени, това изглеждаше малко вероятно, ако не и напълно изключено.

Втората възможност беше Ломбарди да знае коя е жената, но да крие информацията, за да предпази детето. Това все още не обясняваше отсъствието ѝ, освен ако не беше заминала някъде с детето.

Третата възможност беше сведенията, с които разполагаше Ломбарди, да са я превърнали в заплаха за убийците на жената и похитителите на детето, което означаваше, че бившата учителка може вече да е мъртва.

Имаше още един вариант, който обаче трябваше първо да бъде обсъден с Моли Боу, преди Паркър или полицията да предприемат каквото и да било: някой друг също да е заинтересован от мъртвата жена или изчезналото ѝ дете и да е проследил дирите ѝ в мрежата.

Което също не вещаеше нищо добро за Маела Ломбарди.

Паркър обеща на Кориво да поддържа връзка с нея. Замисли се, че напоследък дава доста такива обещания на разни хора от полицията. Може би трябваше да започне да праща телефонните си сметки в управленията.

Едва-що затворил телефона, той отново иззвъня. На екрана се изписа име.

- Моли - каза той.

- Мисля, че трябва да поговорим - отвърна Моли Боу.

Мокси Кастин, общо взето, беше спрял да мисли за случая. Беше наел Паркър, с което бе направил необходимото за жената и детето ѝ, в случай че беше оживяло. Мокси не беше добър или особено благочестив евреин, но схващаше тънката разлика между мицве и мицва. Формално погледнато, мицве беше нещо, което човек прави за друг, добро дело; мицва беше израз на Божията воля. Финансирайки издирването на изчезналото дете, Мокси убиваше два заека с един куршум: вършеше добро дело и по всяка вероятност изразяваше Божията воля.

Много от колегите на Мокси в юридическите среди на Мейн бяха на мнение, че е чиста лудост да се замесва с Чарли Паркър. Той не мислеше като тях, въпреки че понякога беше склонен да се съгласи. По свой си начин присъствието на Паркър в живота му сигурно покриваше няколко мицвота [22] 613 религиозни и правни заповеди, извлечени от Тора и съставляващи Моисеевия закон. - Бел. ред. .

Освен това Паркър правеше професионалния живот на Мокси интересен, а в някои случаи дори достоен. Точно в момента адвокатът преглеждаше папката на жена, която твърдеше, че се е подхлъзнала на изкуствения сняг в един търговски център, при което е получила фрактура на глезена, изкълчване на рамото и сексуално посегателство от пластмасов елф. Мокси не беше сигурен, че пластмасов елф е в състояние да извърши сексуално посегателство, бидейки неодушевен предмет във формата на митично същество, но от показанията на жената и неколцина шокирани свидетели ставаше ясно, че се е приземила по интимен и неудобен начин върху протегнатия крак на един от елфите на Дядо Коледа. Това можеше да докара още десет бона обезщетение, така че Мокси изиска да увият въпросния елф в найлон и да го запазят за доказателство. Изходът от делото беше пределно ясен, трябваше само да се оцени размерът на щетите, но това трудно можеше да се счете за мицве и категорично не можеше да мине за някой от 613-те мицвот, въпреки че нямаше време да проверява.