Джон Коннолли - Жената от леса

- Щом питате, значи вече знаете доста за него. Гилър ли ви разказа?

- Господин Гилър неволно стана повод да се запознаем.

- Видели сте Паркър? А той вас?

Гилър не беше споменал никому за случая, въпреки ясните указания да свежда всяка информация за действията на Куейл до знанието на онези, които бяха уредили ангажимента му. Някой трябваше да му го напомни.

- За пръв път звучите загрижен за благополучието ми -отбеляза Куейл.

- Опитът ни показва, че е добре да стоим далеч от Паркър.

- Именно вашият опит с него ме притеснява.

- Каква е връзката му с вашата работа?

- Изглежда е нает да издири детето на Карис Ламб.

- Сигурен ли сте, че онова е тялото на Ламб?

- Вече почти няма съмнение.

- Тогава ви препоръчвам да започнете да плащате двойно на Гилър, за да удвои и той усилията си. Не искате Паркър пръв да намери детето.

- Може би трябваше просто да наема Паркър.

- Сигурен съм, че винаги можете да го попитате - отвърна Главният Бакер. - Предполагам, че ще бъде доста заинтригуван от вашата гледна точка.

- Сарказмът ви е неуместен, предвид че вие сте допуснали просъществуването на тази заплаха. Защо Паркър не е мъртъв?

- Той беше мъртъв. Явно е бил съживен на операционната маса, и то нееднократно. Така че присъствието му не е резултат от липса на опити да бъде отстранен.

- От ваша страна?

- Не пряко.

- Защо?

- Не мога да посоча една-единствена причина. Предимно защото има съюзници и всяко посегателство срещу него ще ги обърне срещу нас. Ние нямахме нищо общо с нападението, което едва не го довърши, но последиците удариха върху нас. Благодарение на това още пилея ценно време в усилия да спъвам федералното разследване.

Куейл отпи от виното. Почака, но когато разбра, че Главният Бакер не възнамерява да продължи, го подкани:

- И?

Главният Бакер нямаше желание да задълбава толкова, но колкото и да презираше Куейл и да му се искаше той да е изолирана особа, знаеше, че не е така. Куейл беше пратеник на могъщи сили.

- И - каза той - Паркър може би е различен.

- В какъв смисъл?

След като беше стигнал дотук, Главният Бакер нямаше друг избор, освен да продължи, колкото и неприятно да му беше.

- Някои вярват, че в Паркър има нещо божествено.

За миг настъпи тишина. После Куейл се разсмя.

- Защо? Защото е оцелял след стрелба?

- Защото е оцелял след много стрелби.

- Вие и вашите съмишленици сте дори по-нестабилни, отколкото предполагах.

Главният Бакер не реагира на обидата. Американците векове наред бяха търпели снизходителното отношение на британците. Рано или късно се свикваше.

- Вие сте видели Паркър - каза той. - Какво беше впечатлението ви?

- Проницателен. Забеляза интереса ми, въпреки че му бях хвърлил само един бегъл поглед. Забеляза и Морс. Предполагам, че е опасен. За това имам основания. Но божествен? Не.

Главният Бакер нямаше желание да спори.

- Дори да грешим, преценихме, че рисковете от отстраняването му биха надвишили ползите.

- До момента.

Главният Бакер се предаде и остави приборите: явно нямаше да има шанс да се наслади на храната.

- Оставете Гилър да си свърши работата - каза той. - На него може да се разчита и освен това разполага с пари. Готов е да плаща подкупи, за разлика от Паркър. Той ще намери детето.

- А ако Паркър го намери пръв?

Главният Бакер показа зъби - в пряк и преносен смисъл.

- Вие сте гост в нашата страна и тук има някои правила, с които трябва да се съобразявате. Направете каквото е нужно. Ако се налага, оставете курвата си да действа. Но вече ви предупредих: не закачайте Паркър.

- Не отговорихте на въпроса ми. Какво ще стане, ако Паркър намери детето преди Гилър?

- Чуйте ме, Куейл. Не ми пука за вашите изчезнали страници. Не ми пука какво търсите. Не ми пука за Атласа. Не ми пука на колко години сте или на колко си въобразявате, че сте. Не ме интересува какво ще стане, ако или когато възстановите проклетата си книга. Надявам се, че когато това стане, дори най-далечните ми наследници отдавна ще почиват в земята. Не сме ви канили в тази страна, но може да се нуждаете от помощта ни, за да си тръгнете. Можете да не се съмнявате, че с радост ще ви я предоставим, въпреки че тя ще има определена цена, за която двамата с Морс вече сте осведомени. Но Паркър е загадка -отделен, може би ключов елемент от сложна конструкция, и той не бива да пострада, докато не разберем със сигурност какви ще бъдат последиците от това. Ясни ли сме?

- Пределно - отвърна Куейл.