Джон Коннолли - Жената от леса

Също като сега, защото Карис беше наблизо.

много съм разстроена

как можа да го направиш?

как можа да заровиш телефона в земята?

- Съжалявам - каза Даниел.

извиненията не поправят стореното, господинчо

защо го направи

кажи ми

Даниел заплака

и сълзите няма да помогнат

те са за бебетата, а ти не си бебе

защо зарови телефона?

- Уплаших се.

от какво?

от мен?

Даниел не искаше да отговори. Не искаше да ядоса Карис още повече.

чакам отговор

Какво му оставаше?

- Да.

Изведнъж гневът на Карис се стопи.

о, миличък, съжалявам

не бива да се страхуваш от мен

никога не бих ти сторила зло

аз те обичам

трябва да разбереш, че

те обичам толкова...

Телефонът в ръката му замлъкна. Вниманието му беше привлечено от момичето, което стоеше на тревата, с леко наведена глава, така че да не вижда лицето ѝ, вперило поглед в гората в края на двора. Косата ѝ беше руса, а босите ѝ крака сякаш не докосваха земята под себе си. Не помръдваше, но когато заговори, гласът ѝ - по-тих и мек от този на Карис, но с донякъде сходна тоналност - се чу съвсем отблизо, като че ли беше в стаята на Даниел, а не на двайсет крачки разстояние на земята навън, още студена от спомена за зимата.

върни се в леглото

Даниел остави слушалката. Не му хрумна да попита момичето кое е и откъде е дошло. Дълбоко в себе си знаеше, че няма да получи отговор на нито един въпрос.

- Какво да правя с телефона? - попита той, хълцайки, защото още плачеше.

аз ще се погрижа за него

- Опитах се да го изхвърля, но Карис много се разсърди. Не искам пак да я ядосам.

аз ще поговоря с нея

- И тя няма да се ядоса?

ще я помоля

- Искам да се махне. Искам да ме остави на мира.

знам

- Но ти не ѝ го казвай.

няма

Даниел погледна за последно телефона, след което затвори прозореца и дръпна завесите. След секунди от перваза се чу звук, като че ли някой го взема оттам.

- Дано да не се ядоса - молеше се той, - дано да не се ядоса, дано да не се ядоса...

*

Дженифър стоеше в края на гората с гръб към двете къщи на Уийвърови, а дърветата пред нея се разпадаха от осезаеми присъствия на сенчести форми, разтварящи се в мрака.

остави го на мира

Не получи отговор, но знаеше, че Карис, или каквото беше останало от нея и още носеше нейното име, беше там и слушаше. От какво точно се беше създала, Дженифър не знаеше - различни кости, може би и човешки, и животински.

плашиш го

Сив проблясък, снишен като животно. Дженифър го проследи с очи.

ще го нараниш

Да, ето я. Гледаше към Дженифър, вече изправена.

не мога да го допусна

Карис я мразеше.

Дженифър остави телефона на земята и се отдалечи. Играчката почерня и задимя. Очите се стопиха, жицата на слушалката се втечни и закапа по шумата. Накрая всичко пламна и телефонът изгоря, осветявайки лицето на Дженифър и дърветата наоколо, докато не стана на пепел. После вятърът я поде и разпръсна в гората, докато не остана и помен от нея.

Карис също беше изчезнала.

Томас: Кой ще я има?

Изкусител: Този, който идва.

Томас: В кой месец?

Изкусител: В последния от първия.

Томас: И всичкото това какво ще струва?

Изкусител: Настояването ви за власт над клира.

Томас: И заради какво ще го отстъпим?

Изкусител: Заради властта и славата. [20] Т. С. Елиът. Убийство в катедралата. Прев. В. Дудеков-Кършев. LiterNet, 2002. -Бел. прев.

Ако някой още вярваше, че Съединените американски щати са безкласово общество, достатъчо беше да влезе в Бостънския колониален клуб, за да осъзнае грешката си. Но тъй като всички, които вярваха, че Съединените американски щати са безкласово общество, трудно биха получили членство в Колониалния клуб или достъп до резиденцията му на Къмънуелт Авеню, освен през входа за обслужващия персонал, те спокойно можеха да съхранят илюзиите си. Сградата имаше величествено стълбище, на което съперничеше само Метрополитан Клуб в Ню Йорк, огромна кутия за пури и винена изба, оценявана на седемцифрена сума. В едно безкласово общество такова място не би могло да съществува.

Никой не молеше да бъде приет в Колониалния клуб; подобна дързост гарантираше доживотен отказ. Поканените предоставяха банковите си сметки, без да питат за цената на членството. Споменаването на пари би предизвикало внезапно и необратимо оттегляне на поканата, както и осъзнаване, че финансовото им състояние не е толкова стабилно, колкото са си мислили. Оттеглянето, а дори и пропуснатото подновяване на членството в Клуба се отразяваше на акциите, а слуховете, възникнали от подобни инциденти, бяха довели до поне две самоубийства.