Джон Коннолли - Жената от леса

В Стария свят класата се определяше от кръвта: колкото по-стара беше кръвната линия, толкова по-големи бяха претенциите за аристократизъм. В Новия свят основният показател бяха парите: по-старите пари означаваха по-добра класа. А в Колониалния клуб повечето пари бяха много стари. Списъкът с правила беше дълъг, но можеше да се сведе до следното обобщение:

Без просташки демонстрации на богатство.

И без бедняци.

Куейл пристигна в Клуба малко преди пладне и веднага беше въведен в сумрачното фоайе, където записаха името му и го поканиха да влезе през вътрешната врата. Там го очакваше друг служител, който го придружи до една от по-малките частни зали. Главният Бакер вече седеше на единствената маса в помещението, предназначена за четирима, но приготвена за двама, и пиеше сухо шери преди обяда.

Двамата мъже не си подадоха ръце. Не бяха нито приятели, нито колеги или бизнес партньори. Не ги свързваше нищо, освен съглашенията, които бяха подписали, и дори те бяха сключени с различни богове.

Отнякъде се появи сервитьор, за да вземе поръчката на новодошлия. Куейл заяви, че ще почака виното с храната, но дотогава поиска голяма чаша студено мляко. И двамата мъже избраха еленско месо за основно ястие, след което останаха в напрегнато усамотение.

- Как намирате колониите? - попита Главният Бакер с тон, подсказващ, че би предпочел Куейл изобщо да не ги беше намерил.

- Смущаващи.

- Били ли сте тук и преди?

- Никога не съм изпитвал желание. Никой човек с ум в главата не намира за нужно да напуска Лондон.

- Доктор Джонсън [21] Д-р Самюел Джонсън е английски творец - поет, есеист, моралист, литературен критик, биограф, редактор и лексикограф. Поемата му „Лондон“ от 1738 г. е сред най-известните му творби. - Бел. ред. .

- Перифраза, но да.

- Казват, че бил меланхолик.

- Наред с другите си недостатъци.

- В такъв случай може би Лондон не е бил толкова благотворен за него.

- Може би, но аз намирам средата там за благоприятна за здравето и дълголетието.

- Особено за дълголетието.

Куейл прие духовитата забележка с леко кимване. Сомелиерът донесе вино и им наля. Тъй като бяха поръчали еленско, Главният Бакер беше избрал „Гран Крю Класе Поияк“ от 1996 г. Вече дегустираното и декантирано вино се разгръщаше прекрасно. Куейл получи чашата си с мляко, а скоро след нея дойдоха и супите. Главният Бакер опита своята, одобри и започна да се храни. Куейл остави купичката си недокосната.

- Все още не сте попитали защо поисках тази среща - каза той.

- Доколкото ми е известно, за всичко, което вършите, има само една причина: вашият Атлас.

- Не моят Атлас. Атласът .

Главният Бакер нямаше намерение да спори за притежателни местоимения и определителни членове. Колкото и да се стараеше да го прикрие, единственото му желание беше Куейл да се разкара час по-скоро от тия брегове, и англичанинът вероятно отдавна се досещаше за чувствата му.

- Би трябвало да се интересувате по-сериозно от въпроса -добави Куейл.

- Защо?

- Атласът е променил света, променя го в момента и ще го промени завинаги.

- Не виждам доказателства за това.

- Не гледате внимателно: войни, глад, наводнения, фанатизъм, омраза...

- Светът не си ли е бил винаги такъв?

- Не и в такива привидно цивилизовани времена. Наблюдавам регресия. Атласът бавно си проправя път.

- Само че вие говорите така от поколения насам... или поне искате да ни убедите в това.

- Съмнявате ли се в мен?

- Вие сте адвокат. Естествено, че се съмнявам.

- А ако изключим професията ми?

Главният Бакер сви рамене.

- Слушам истории за мъж, който живее в стаи, непочиствани от времето на кралица Виктория, който твърди, че е бил роден преди Реформацията, и който чака възстановяването на някакъв сборник с карти, защото вярва, че той ще преобрази света достатъчно, за да даде възможност на Небоговете да се завърнат, и така ще сложи край на дните му и най-сетне ще му позволи да умре. Поправете ме, ако някъде греша.

- Във вашите уста звучи почти скучно.

- Чувал съм и по-странни истории.

- Не, просто сте успели да се заблудите. И това не е „история“.

След тези реплики настъпи тишина, която продължи, докато сервитьорът отнесе супените чинии. Главният Бакер гледаше внимателно адвоката в цялата му небрежна елегантност и реши, че външността му не съответства на предишните описания. Беше по-слаб, дори по-млад. Ако слуховете бяха верни, дълголетието на Куейл минаваше незабелязано в Лондон, защото на различни интервали от време умираше по някой самотен член на фамилията, за да бъде наследен от друг - син, племенник, братовчед. Така единият ставаше мнозина, а мнозината - един.