Джон Коннолли - Жената от леса

От друга страна, Куейл може би просто беше луд.

Влязоха двама сервитьори с еленското. Беше толкова леко запечено, че по средата приличаше на желирано, но те не се оплакваха. Щом вратата се затвори, възобновиха разговора си, като че ли кървавото месо им бе напомнило за повода да се срещнат.

- Човек може да си помисли, че не желаете да завършим делото си - каза Куейл.

- Нашето дело?

- С вас не преследваме ли една и съща цел?

- Не. Вие служите на вашите господари.

- От същия вид и характер като Погребания бог.

- Въпреки това.

Куейл се приведе напред. Беше хапнал от еленското и по брадичката му лъщяха малки капки от соковете му.

- Разяснете ми позицията си - каза той. - Моля ви. Копнея да я разбера, както и вас самия.

Главният Бакер го изгледа с открита враждебност, дори отвращение.

- Вашият Атлас е мръсно нещо. Ако това, което твърдите, е вярно и Атласът бъде възстановен, нищо няма да оцелее. Светът ще стане на пепел, а Небоговете ще гледат как догаря, преди да насочат вниманието си към войната със Старите.

- И така ще освободят Погребания бог. Вашия бог.

- Може би.

- Вие сте глупак.

Главният Бакер не показа да се е обидил.

- Така ли?

- Вярвате, че можете да преговаряте с Погребания бог. Вие и вашите съзаклятници, поколение след поколение, трупате богатства и влияние и сега не ви се иска да се откажете от постигнатото. Сериозно ли търсите Погребания бог? Може би предпочитате да го оставите там, където е, и да отложите за неопределен момент уреждането на сметките.

Погледът на Главния Бакер обходи стаята, сякаш търсеше сила и утеха от прашните портрети на отдавна починали членове на Клуба и градските пейзажи от деветнайсети век, които бяха така унищожени от прогреса, че отношението между творбите и сегашното състояние на обектите им беше същото като между девственица и проститутка.

Иронично беше, че много от членовете на Клуба, толкова стриктни по отношение на правилата и поведението си тук, загрижени за репутацията и неприкосновеността му, бяха постигнали високите си позиции в обществото багодарение на заговора да разграбят света извън него. Това беше свърталище на мъже и жени, които редовно правеха милионни дарения на музеи и галерии и възприемаха себе си - а и другите така ги възприемаха - като благодетели и пазители на културното наследство на нацията, а се стискаха, когато трябваше да плащат заплати на работниците си или да подсигурят елементарни мерки за безопасност, така че тези хора и техните семейства да дишат чист въздух и да пият вода, незамърсена с бактерии и отрови. Ако беше истина, че зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление - а това важеше както за Стария, така и за Новия свят, ако не и повече, - то членството в Колониалния клуб беше свидетелство за престъпност от най-внушителни мащаби, а най-големият престъпник беше Главният Бакер, защото се беше съюзил със сили, пред които и най-невъздържаните членове на Клуба приличаха на джебчии и дребни мошеници.

Ето че сега пред него седеше Куейл, смърдящ на древност, натежал от гнилоча на вековете, и му напомняше, че сметката трябва да се плати. Кой можеше да обвини Главния Бакер, че търси начин да отложи този момент?

- Нашият живот е кратък - каза Главният Бакер. - Вие говорите като човек, който е живял прекалено много.

- Поне по този въпрос сме на едно мнение.

Главният Бакер хапна още един залък от еленското. Беше добро -храната в Клуба винаги беше добра, въпреки че понякога му се струваше, че в кухнята пестят сметаната - и нямаше да позволи присъствието на Куейл да развали удоволствието му, така че продължи да се храни, докато адвокатът седеше и гледаше как остатъкът от храната му изстива и само малък червен разрез издаваше, че въобще я е вкусил.

- Каквито и резерви да храня по отношение на целта ви - каза Главният Бакер, - ние ви предложихме помощта, която търсехте. Дадохме ви Гилър, а той има отлични препоръки. Уредихме оръжие за вашата... - той се затрудни с избора на дума, защото „пачавра“ му се стори твърде груба, макар и точна - спътница според изискванията ѝ. Струваше ми се, че лична среща между двама ни е не само ненужна, но предвид обстоятелствата - и рискована. Затова продължавам да не разбирам защо обядваме заедно.

- Разкажете ми за Паркър.

Главният Бакер попи уста със салфетката си, за да събере мислите си. В интерес на истината, донякъде очакваше въпроса, като се имаше предвид нахлуването на Куейл в територията на частния детектив, но се беше надявал пътищата им да не се пресекат. Разбира се, това беше невъзможен блян: самият факт, че търсенето на Куейл го беше довело в Мейн, означаваше, че Паркър все някак ще бъде замесен, дори периферно. Участието на детектива се подразбираше, също като това на Куейл и Главния Бакер. Единственият въпрос беше как и той все още нямаше отговор.