Джон Коннолли - Жената от леса

Затова, когато секретарката се обади по интеркома, Мокси беше признателен за повода да се откъсне от интимните подробности за натъртванията вследствие на падането върху елфа още преди да чуе причината за обаждането.

Жената в гората.

След като отказа да пътува чак до Бангор, за да чуе нещо, което Моли Боу трябваше да му каже още при предишната им среща, Паркър се видя с нея в Огъста, което, макар и да не беше на равни разстояния от Портланд и Бангор, поне беше еднакво неудобно и за двете страни.

Когато стигна до „Дебелата котка“, Боу вече го чакаше. Пиеше нещо със здравословен и органичен вид, вероятно със соево мляко, което според Паркър изначално убиваше смисъла от посещаването на кафене. Приближи се до нея, подаде ѝ ръка и ѝ поиска три долара.

- За какво?

- За кафе. Мисля, че трябва да платиш и бензина ми, но първо ще изчакам да чуя какво ще ми кажеш.

Боу измърмори и извади петарка от чантата си.

- Искам си рестото.

Паркър си поръча „Американо“, остави щедър бакшиш и ѝ върна двайсет и пет цента.

- Рестото.

- Странен човек си ти.

- Идея си нямаш. - Той отпи от кафето си. - Е, какво пропусна вчера?

Боу не обичаше да се чувства притисната и всяка дума беше като трън на езика ѝ.

- Името на Маела не е единственото, което знам.

Паркър бездруго подозираше това.

- Също в Мейн?

- Не, това беше вярно - Маела е единствената в този щат. Другото име е на жена в Сиукс. Тя също се опитвала да се свърже с Маела, а като не успяла, позвъни на мен.

- И?

- Каза ми, че преди няколко седмица при пожар в Кадилак, Индиана, загинал мъж на име Ерол Доби. Имал ресторант и бизнес с редки книги. Бил силно ангажиран с нашата дейност. По същото време изчезнала и приятелката му, Естер Бакмейър, която също участвала.

- Какво смята полицията?

- Няма данни, че не е злополука. Доби обичал да пуши трева вечер и един-два пъти едва се разминал. През 2008 година изгубил част от колекцията си в пожар и оттогава изглеждал по-предпазлив.

- А Бакмейър?

- Доколкото разбирам, тя не е имала волна или неволна склонност към пожари. Двамата с Доби били добри хора. Е, поне Доби е бил, а Естер може още да е. Божичко, знаеш какво имам предвид. Не трябва да говоря за нея в минало време.

- И аз направих същото тази сутрин, докато говорех с полицията за Маела Ломбарди. - Той улови погледа на Боу. - Не съм споменал името ти и Соланж Кориво не настоя, но те предупреждавам, че ако сведенията ти имат връзка с разследването, ще трябва да ги споделя с полицията.

Боу не възрази. Личеше си, че е стресната.

- Вечерта след пожара някой е опитал да отвлече една от сервитьорките на Доби, Лейла Патън, точно пред дома ѝ - продължи тя. - Развикала се и се съпротивлявала, и успяла да докопа нападателката си с ключ. Предполага, че я е одрала лошо по лицето, защото по ключа имало кръв.

- Нападателка?

- Да, била е жена. Маскирана, но без съмнение жена.

- И каква е връзката с Ломбарди?

- Някъде преди пет години - жената от Сиукс не беше съвсем сигурна за датите, защото никой не води архиви - Доби и Бакмейър може би са изпратили една жена към Мейн през Чикаго. Била в напреднала бременност.

- Имала ли е име?

- Карис.

А фамилия?

Не знаеше, а поне един от другите, които са знаели, вече е мъртъв.

Паркър записваше всичко в бележника си. Вече не разчиташе на паметта си така, както в добрите стари времена, когато беше по-млад и енергичен.

- Трябва ми името и номера на жената в Сиукс.

- Не. Тя ми каза всичко, което знае. Гарантирам това. Можеш да ми пратиш и ченгетата, ако искаш, но нищо няма да се промени.

- Съжалявам, но както ти казах, вероятно ще се наложи. Предполагам, че няма да ти създадат неприятности, но ако продължаваш да криеш името си, аз ще си имам проблеми.

- Все едно.

- А Лейла Патън? Някой има ли нейния телефон?

И пак, в добрите стари времена Паркър просто щеше да набере 411, но поне половината от хората, които познаваше, вече използваха само мобилни телефони, да не говорим за тези под трийсет години.

- Ще питам.

Паркър винаги можеше да се пробва с полицията в Кадилак, в случай че Патън беше подала жалба за нападението, но хранеше смесени чувства към ченгетата от малките градове поради опита си в миналото и факта, че поне едно от тях се беше опитало да го бие. Предвид обстоятелствата трябваше да простят предпазливостта му.

- Можеш ли да го направиш веднага?

Боу излезе навън, за да се обади по телефона. Паркър я гледаше как ходи напред-назад. Личеше си, че разговаря, а не просто предава съобщение. Това беше добре.