Джон Коннолли - Жената от леса

- И тогава ще ни хванат, нали? Ще изпратят онзи детектив, Паркър. Той ще ни открие. Не искам този човек по петите си. Той ме плаши.

- Е, да се обадя ли?

Този път мълчанието продължи толкова дълго, че може би беше пропуснал отговора на майка си. Накрая обаче гласът ѝ се чу съвсем,съвсем тихо:

- Да. Но не сега.

- Господи...

Даниел чу звука от отместване на стол и се скри под завивките тъкмо навреме, преди майка му да отвори вратата. Престори се на заспал. Тя приседна на леглото му, без да го докосва, без да го буди, а той чуваше дишането ѝ, усещаше парфюма ѝ, чувстваше свирепата жар на любовта ѝ. Накрая тя си тръгна, а той се обърна, сякаш се завъртя насън, за да я види за последно, преди да е затворила вратата след себе си.

Паркър седеше в кабинета у дома си и осведомяваше Мокси Кастин за почти несъществуващия напредък в разследването, когато алармата на телефона му се задейства. След няколко секунди пред къщата спря необозначен автомобил с мигаща лампа, показваща, че шофьорът е служител на полицията. Паркър вече беше говорил с Моли Боу, за да я предупреди за вероятността Маела Ломбарди да е изчезнала и да я помоли за разрешение да насочи полицията към нея. Все още не го беше получил.

- Не трябваше изобщо да ти казвам за Маела. Ако полицията се замеси, ще бъда принудена да издам и други имена.

- Няма как да те принудят за каквото и да било. И нали нямаше „такава информация“?

- Тогава защо ще ги пращаш при мен?

Паркър трябваше да признае, че този аргумент не е съвсем лишен от логика, но пък не беше и съвсем издържан. Ако Ломбарди наистина беше изчезнала, то Боу беше спомогнала за първоначалното задвижване на издирването ѝ, така че беше постъпила добре, като бе споменала името ѝ на Паркър, независимо от съображенията си за конфеденциалност.

В същото време Паркър трябваше да признае, че: а) Ломбарди можеше изобщо да не е изчезнала и б) дори да беше, изчезването ѝ не беше непременно свързано с намерените останки в Пискатакуа. Работата ѝ с жени в риск я правеше прицел на отмъстителните пориви на много изоставени партньори, както Боу можеше да потвърди от личен опит. Възможно бе Боу да разполага с информация, която би помогнала на полицията да открие Ломбарди, но правеше всичко по силите си да стои встрани от разследването.

Понякога главата го заболяваше от тази професия.

Дори да имаше някакви съмнения за повода за посещението, те скоро бяха разсеяни, когато вратата на колата се отвори и от нея слезе цивилен полицай. Казваше се Кес Каръл - съкратено от Кестрел, което беше най-екзотичното име сред познатите на Паркър, а ръстът ѝ от метър осемдесет и осем на боси крака пък я правеше най-високата жена, която бе срещал - и беше единственият детектив в полицията на Кейп Елизабет. Паркър беше имал удоволствието да работи с нея по няколко случая и всеки път бе оставал впечатлен от праволинейността ѝ. Каръл беше над петдесет и пет годишна и можеше отдавна да се е пенсионирала, но работата като че ли ѝ носеше удоволствие, а Паркър беше последният човек, който можеше да оспори такъв аргумент.

Той отвори вратата още преди да е натиснала звънеца и я покани на кафе. Каръл седна на кухненската маса, докато домакинът ѝ намери чаши. Кафето вече цвърчеше.

- Извинявай за късното посещение - каза Каръл.

- Бездруго нищо не правех. Предполагам, че идваш заради Маела Ломбарди?

- Обади се племенницата ѝ и каза, че е говорила с теб.

- Притеснена ли беше?

- По-скоро смутена, не спря да се извинява.

- Двете не са много близки.

- И тя така каза. Ти обаче си подпалил чергата под краката ѝ.

- Може да няма причина за тревога.

- След като ти си замесен?

Паркър наля кафе за двамата и сложи мляко и захар на масата.

- Е? - попита Каръл, като си наля мляко. - Каква е историята?

- Всичко тръгна от неизвестната жена от Пискатакуа. Мокси Кастин ме нае да открия коя е и какво е станало с детето ѝ. Не мога да ти кажа откъде съм го научил, но е възможно - само възможно -Ломбарди да е имала някаква връзка с въпросната жена.

- Продължавай.

- Опитвах се да разбера защо една бременна жена би се озовала в Мейн, за да свърши в импровизиран гроб след раждането. Ако е имала роднини тук, отдавна щеше да се е разбрало.

- Освен ако точно те не са я заровили - или пък бащата.

- Но защо им е да крият смърт при раждане? Това не е престъпление, освен ако не се докаже умишлена немарливост.

- Знаеш как е в този щат. Навлезеш ли в затънтената провиниция, въобще не можеш да обясниш защо хората правят едно или друго. Та какво те отведе при Ломбарди?