Джон Коннолли - Жената от леса

И какво толкова? Възрастните хора също се разболяваха. Това нищо не значеше. Само че Маела Ломбарди поддържаше изрядна чистота и ако беше повърнала, щеше да почисти по-добре след себе си. Разбира се, това не беше основание да натисне паникбутона, но все пак бе странно.

Не виждаше какво повече може да направи тук. Благодари на Дакота за помощта ѝ, изчака я да заключи (обърна внимание, че активира алармата) и се върна при Джанет Хауърд. Седна на кухненската маса, където децата ѝ играеха на компютърни игри, и я попита колко често се чува с леля си.

- Не всеки ден - отвърна младата жена с нотка на вина в гласа.

- Но се разбирате добре, нали?

- Като цяло, да.

Паркър стъпваше предпазливо. Не му се щеше да я отблъсне.

- Не искам да любопитствам.

- Различаваме се по някои въпроси.

- Какви например?

- Хм... тя е доста либерална.

- За какво?

- За всичко. Гей бракове, аборти. Обществени проблеми, сещате се.

А вие не сте.

- Никой не може да бъде либерален колкото Маела.

- Колко често се чувате все пак?

- Обаждам ѝ се веднъж седмично или на десетина дни, за да се уверя, че е добре.

Паркър си даде сметка, че отново е там, откъдето беше тръгнал. Представа си нямаше дали Маела Ломбарди е изчезнала или не.

- Леля ви да е боледувала напоследък?

- Маела? - засмя се Хауърд. - Здрава е като бик. Защо?

- В къщата миришеше на повърнато. Не много, но се усещаше, видях и петна.

- Не е в стила на Маела, макар да се съмнявам, че би си признала, ако не се чувстваше добре. И на собственото си погребение ще твърди, че всичко е наред.

Усети се какво е казала и на лицето ѝ се изписа смущение.

- Божичко. Да се обадя ли в полицията?

- Няма да навреди. Жената е възрастна.

Хауърд не изглеждаше въодушевена, но и кой би бил в такава ситуация?

- Маела няма добро мнение за полицията - каза тя.

- Защо?

- Такива са разбиранията ѝ. Ако повикам ченгетата, дано наистина да е изчезала. Ако просто е излязла на кино и вечеря, здравата ще се ядоса.

Даниел Уийвър седеше приклекнал до вратата на стаята си и слушаше препирнята между майка си и дядо Оуен. Двамата често се караха, предимно за дреболии, и той беше свикнал с фоновия шум на повишените им гласове. И майка му, и дядо му живееха на високи децибели. Майка му твърдеше, че дядо му е оглушал от многото години, прекарани по камионите, и трябва да му се крещи. Той пък отвръщаше, че поне си има оправдание.

Този път обаче кавгата звучеше различно и затова Даниел подслушваше. Беше научил, че когато възрастните гледат да говорят тихо, обикновено има какво да се чуе.

- Послушах те. - Това беше дядо Оуен. - Дадох ти време да помислиш, но нещата няма да се разминат. Колкото повече чакаме, толкова по-малък шанс имаме да ни изслушат.

- Ще ми го вземат.

Даниел напрягаше слух, за да чуе думите на майка си.

- Ще наемем добър адвокат.

- С какво? Да не би адвокатите вече да приемат купони? Мълчание.

- Не можеш да продадеш камиона.

- Уморих се. Вече не издържам на дълъг път. Още има пари в него - не колкото ми се иска, но все нещо ще му взема.

Чу се дрънченето на чиниите и приборите, които майка му прибираше по шкафовете.

- Трябваше да бъдем честни от самото начало.

- Тя ни накара да обещаем.

- А не биваше - отвърна дядо Оуен. - Не беше честно.

- Но пък виж какво ни даде в замяна.

Един стол изскърца от тежестта на някой, който седна на него.

Трябва да беше майка му, помисли си Даниел, защото дядо Оуен винаги охкаше, когато сядаше или ставаше.

- Ние направихме нещо нередно, но не много - продължи дядо Оуен. - Ще видят, че му е по-добре при нас. Властите не обичат да настаняват деца при приемни семейства, ако може да се избегне. Много е скъпо.

Майка му заплака. На Даниел му се искаше да изтича да я утеши, но щеше да се издаде, че е подслушвал. Можеше само да седи и да слуша. Не искаше никой да го отделя от майка му и дядо му. Ако някой се опиташе да го направи, щеше да избяга. А ако не можеше да избяга, щеше да се съпротивлява.

- Казах ти, ще се обадя от уличен телефон. Ще внимавам да не говоря твърде дълго. Ще изпробвам почвата, ще видя какво ще каже Кастин и след това заедно ще обсъдим всичко, преди да предприемем каквото и да било.

- А ако не ни хареса това, което ни каже?

Даниел зачака отговора с притаен дъх.

- Можем да заминем. Някъде далеч оттук.

Дядо Оуен звучеше като човек, когото убеждават да прескочи твърде широк поток.

- Но?

- Ако го направим, може да се издадем.