Джон Коннолли - Жената от леса

- Нямах това предвид.

- Знам. Физически вече се оправям. Но психически... С теб май имаме много общо, а? Влизай сега. Ще ти направя кафе, а ти ще ми разкажеш какво те води насам.

Фасадата на „Нежния дом“ може да си беше същата, но вътре бяха настъпили значителни промени. Пристройката откъм задната страна на основната сграда предлагаше две зали за срещи и терапевтични сеанси, малка клиника и нова кухня.

- Получихме пари от завещание - обясни Боу. - Достатъчно, за да направим всичко това. Вече имаме и медицинска сестра, която идва три пъти, и терапевт два следобеда в седмицата.

Тя направи кафе за двамата и заръча на Канди, която правеше картичка за Паркър на бюрото, да вика, ако се нуждае от помощ. Двамата с Паркър отидоха в по-малката от новите стаи, като оставиха вратата леко открехната. Седнаха един срещу друг. На масичката помежду им имаше кутия с кърпички.

- Е, какво те води при нас?

- Жената, която намериха в Пискатакуа.

- Не знам много повече от това, което излезе по телевизията и във вестниците. Казват, че не било убийство, а е починала от усложнения при раждането.

- Вероятно постнатален кръвоизлив заради отлепяне на плацентата, или поне така разбрах от медицинския отдел. Няма следи от други травми.

- А ти разследваш случая, така ли?

- Донякъде.

- За кого?

- Мокси Кастин.

- Мокси Кастин е адвокат. Значи те е наел за свой клиент?

- Не, той ми го възложи.

- Защо?

- На едно дърво до гроба е издялан Давидов щит. Мокси е евреин. Иска да намери детето в знак на почит към мъртвите.

- Тоест наел те е да работиш за мъртвите.

- Да.

- Май доста често работиш за мъртви.

- Работя и за живите.

- Но не толкова.

Паркър се съгласи.

- Възможно ли е да си имала контакт с нея?

- Не мисля. След призива на полицията прегледах архивите. Имали сме няколко бременни жени в този период, но възрастта не съвпада. Има ли шанс да е местна?

- Малко вероятно е. Щеше да се води някъде, някой щеше да я търси. Знаеш как е в нашия щат - село от трийсет и пет хиляди квадратни мили.

- Можеше да кажеш всичко това по телефона, вместо да се разкарваш. Защо искаше да ми видиш очите?

От другата стая се чуваше тананикането на Канди, докато работеше.

Жената е била бременна и не е била от този щат. Фактът, че в крайна сметка се е озовала под земята, говори, че по всяка вероятност си е имала проблеми. Какво я е довело в Мейн?

- Роднини? Приятели? - предположи Моли.

- Защо тогава никой не я е потърсил?

- Може би бащата е местен или живее тук.

- Въпросът си остава. Защо не се е обадил?

- Защото той я е убил.

- Никой не я е убивал. Просто си е умряла.

- Била е оставена да умре от кръвозагуба. Има много начини да убиеш една жена. При някои не се налага и с пръст да я пипнеш.

- Добре, да кажем, че приемам това. Но защо ще я остави да умре, а ще задържи детето? Да погледнем обективно: какъв е смисълът да прикриваш смърт след раждане и да заровиш тялото в гората, което си е доста рисковано, само за да скриеш едно бебе?

- Мога да измисля разни причини - отвърна Боу, - но нито една от тях не дава надежди за благополучието на детето.

- Може да си права. Но ти започваш от края и вървиш назад. Аз съм на много крачки след теб.

- Къде по-точно?

- Там, където тя идва в щата и търси помощ.

- Ако приемем, че е било така.

- Моли...

- Добре де, добре. Търсила е помощ, но не е идвала при нас.

- А ако беше потърсила някоя институция, щеше да присъства в архивите. Някой щеше да си я спомни.

- Точно така.

- Към кого би се обърнала една жена, която е много уплашена и в голяма опасност, а не иска да я запомнят?

Моли го изгледа, но не каза нищо.

- „Нежният дом“ е дискретен - продължи Паркър, - но фактът, че е възможно някой да те дръпне в храстите и да те пребие, най-вероятно заради работата ти тук, говори, че хората знаят за теб. Понякога дискретността не стига.

- Хвърляш въдицата напосоки.

- Познаваш ме достатъчно, за да знаеш, че не е така.

- Какво намекваш тогава?

Паркър беше говорил с много хора, дори с бившата си жена, Рейчъл, която беше психолог и имаше опит с жертви на домашно насилие. Тя беше звъннала тук-там и бе получила информация, която не можеше да потвърди със сигурност, но според нея не беше само мълва.

- Чух слухове.

- Какви?

- За сигурни къщи. Които си препращат една на друга жени и деца в риск. Всичко се случва тихомълком и се помага само на най-отчаяните, онези, които са на косъм от смъртта. Без да се въвличат полицията, щатските и местните служби. Жените влизат в единия край на тунела и излизат от другия, който е някъде много далеч.