Джон Коннолли - Жената от леса

Към края на цигарата му хрумна един възможен отговор. Той хвърли фаса, който изсъска в черната река, и се насочи обратно към хотела. Трябваше да проведе един разговор. Щеше да поиска обяснение от Главния Бакер.

Основания? Да, Бакерите имаха такива.

Ресурси? Да.

Но воля и желание?

Това тепърва щеше да се разбере.

Малко преди обед на другия ден Паркър се отправи към Бангор. Въздухът беше ясен и свеж, а когато спря за кафе по пътя, разговорите в заведението му звучаха изпълнени с онази надежда, която винаги бе намирал за характерна за северните щати. Тя идеше с пролетта, избуяваше с лятото и напълно се изчерпваше до началото на зимата.

Покрай рождения ден на Дейв Еванс и недотам приятните събития, последвали празненството, Паркър беше пропуснал голяма част от отразяването на последната пресконференция, дадена от щатската полиция. Конференцията бе проведена с известно закъснение заради фалшиви сведения, че Хеб Колдикът е бил забелязан до Краусвил, близо до границата с Канада, поради което новинарските екипи едва бяха успели да подготвят репортажите си за вечерните емисии. В резултат на това Паркър беше принуден да навакса с телефона си и с „Портланд Прес Хералд“.

Видно беше, че доминиращата тема е издирването на Колдикът и двете му приятелчета, а на неразрешената загадка на Жената в гората бяха отделени само няколко минути. След убийството на Алън бе настъпила реорганизация на полицейските ресурси и сега разследването се водеше от Соланж Кориво, лейтенант от щатската полиция. Паркър не я познаваше, така че тя беше или нова, или наскоро повишена. Това беше логично: основният фокус бе залавянето на убийците на Алън, а по-маловажните случаи се връчваха на когото може. От друга страна, състоянието, в което беше открито тялото - заровено малко след раждане заедно с останките от плацентата, - навеждаше на мисълта, че една жена би изглеждала по-приемливо в очите на обществеността.

И в този случай съображенията им бяха основателни. Паркър влезе в уебсайта на Канал 6 и изтегли видеото от конференцията, като си сложи слушалки, за да не безпокои другите клиенти на заведението. Кориво беше трийсетинагодишна и говореше бавно и ясно. Представи пред пресата почти всички детайли, които Паркър вече знаеше, и подчерта, че полицията има няколко цели: да идентифицира жената, да уточни обстоятелствата около смъртта ѝ и да установи местоположението на детето ѝ, защото при претърсването на района не е открита и следа от бебе.

- Убийство ли разследвате? - попита един репортер, без да се представи.

- Нямаме доказателства, че е било убийство. По-вероятно изглежда жената да е починала поради усложнения при раждането, но много бихме искали да разберем как се е озовала в тази ситуация. Възможно е някой да е смятал, че ѝ прави услуга, като я погребва и взема детето, за да се погрижи за него - продължи тя с по-мек тон. - Но тази жена може да е имала майка, съпруг или партньор, които са държали на нея, и те имат право да знаят какво се е случило с нея и с детето ѝ. Затова, ако имате информация, която би могла да ни помогне, моля ви, съобщете я, за да им дадем покой. Не търсим виновници и ще проявим максимално съчувствие, но колкото по-дълго продължи това, толкова по-трудно ще бъде да намерим добро решение за всички засегнати.

С тези думи клипът свърши. Паркър бе впечатлен. Кориво се беше справила чудесно: без заплахи, но с твърдост. Той отмести телефона и вестника, прибра очилата си и поръча още едно кафе за из път. Щом излезе навън, звънна на Гордън Уолш.

- Гледах пресконференцията - каза той. - Откъде намерихте тази Кориво?

- От полицията на Преск Айл.

- Добра е.

- Кажи го на тъпаците, дето реват за категорични действия. Щяхме да я наемем, ако ще да беше от Марс. Както сам каза, добра е. Да не се обаждаш само за да ни похвалиш?

- Имах време за убиване. Какво правиш?

- Сериозно.

- Снощи срещнах един тип в „Мечката“. Дребен, не знам имаше ли метър и шейсет, прилича на плъх, който наскоро се е научил да си шие дрехи. Не беше местен от Портланд, но според мен е от Мейн, въпреки че не си личеше по акцента. Мисля, че се нарича „целенасочено неутрален“. Беше с един англичанин, който твърдеше, че е адвокат, и една жена, която не е виждала слънце от смъртта на Рейгън насам.

- Име?

- Представи се като Смит, но не съм склонен да му вярвам.

- Не думай. И защо те интересува?

- Струва ми се, че ме следи. Не редовно, но от време на време.