Джон Коннолли - Жената от леса

Имало други същества с неговата природа, и дори по-лоша. Онзи, който откриел фрагментите, щял да спечели слава и може би дори да избегне наказанието за злините в дългия си живот. Поне чудовището се надявало, че е така, защото наистина било извършило много злини.

Затова девойката откраднала книгата и избягала с нея.

А заедно с книгата откраднала и дете, защото в утробата си носела бебето на чудовището, което не можела да му остави, защото знаела, че ще го погълне. Не искала да му остави и книгата, защото нейните страници щели да го избавят от възмездие, а тя искала то да плати за злините си. Без фрагментите Атласът никога нямало да бъде завършен и чудовището щяло да бъде обречено.

Девойката се опитала да махне тези страници от книгата, но те се били захванали здраво за нея. От допира с тях ѝ призлявало и колкото по-дълго ги докосвала, толкова по-зле се чувствала. Страхувала се за нероденото си дете - да не би някоя зараза да достигне от книгата до утробата ѝ.

Опитала се да изгори книгата, но огън не я ловял.

Опитала се да удави книгата, но тя не потъвала.

Опитала се да зарови книгата, но земята не щяла да я вземе.

Денем девойката пътувала. Нощем разглеждала книгата и колкото повече виждала, толкова повече се плашела. Разбрала, че ако чудовището я хване - а това ѝ се струвало много вероятно, защото бебето ѝ тежало и била много, много уморена, - щяло да вземе и книгата, и бебето, и победата му щяла да бъде пълна. Затова девойката намерила друг човек, който да вземе книгата и да я пази, открила друг, подобен сборник, който да носи със себе си, и продължила по пътя с нероденото си дете. Щом то се появяло на бял свят, щяла да потърси някого, който знае как да се отърват от оригинала.

Девойката вървяла на север, винаги на север. Казали ѝ името на една жена, която можела да ѝ помогне, но девойката се уплашила. Ами ако чудовището било проследило пътя ѝ? Ами ако знаело за тази жена и другите като нея? Затова девойката си купила билети, които не възнамерявала да използва, и оставила фалшиви следи, за да пътува безопасно по друг път.

Един мъж се съгласил да я преведе през границата в замяна на малкото пари, които имала, и тя тръгнала с него. Ала в този човек също се таяло нещо жестоко и когато стигнали до една голяма гора, той посегнал към девойката с вълчите си лапи.

- Целуни ме - казал, - целуни ме, за да ми покажеш, че ме обичаш.

Но девойката не искала да го целуне. Тя избягала и се изгубила в гората. Коремът я болял и тя легнала на земята. Бебето се раждало, но нещо не било наред. Болката била твърде голяма, имало прекалено много кръв...

О, колко много кръв!

Тя виждала светлините на една къща през дърветата, но не можела да стигне до нея. Опитала се да извика, но вятърът заглушавал думите ѝ. И точно когато мислела, че ще умре на студа и бебето ще загине заедно с нея, дошъл един мъж с дъщеря си. Жената поназнайвала нещо за медицината и двамата с баща ѝ успели да извадят бебето - момченце - на бял свят. Спасили детето, но не и майка му.

Преди да издъхне, девойката ги накарала да обещаят, че няма да казват на никого за нея и бебето, защото инак то би било в голяма опасност. Заклела ги да го отгледат като свое собствено и да запазят само малкия давидов щит, който носела на шията си, и книгата с приказки - докато станело време да научи истината.

После целунала сина си, склопила очи и по-добрата част от нея я напуснала. Погребали я на друго място в гората, далеч от къщата на двамата непознати. Дъщерята отгледала момченцето като свой син, защото отдавна мечтаела за детенце, но вече не вярвала, че Бог ще се смили над нея.

Кръстила момченцето Даниел.

Вече се беше стъмнило, когато Холи Уийвър завърши разказа за своето участие в приказката, към който Паркър добави наученото от Лейла Патън, макар и да не сподели всичко с Холи. Цялата история щеше да стане известна много по-късно. Той запали нощната лампа, замислен за странния свят, в който живееха.

- Какво сте разказали на Даниел? - попита той.

- Засега нищо.

- Мислите ли, че се досеща за някои неща?

Холи кимна.

- Да, но не смея да говоря с него. Страх ме е, че ще ме намрази.

Каквото и да се случеше оттук насетне, щеше да бъде трудно за всички. Кой можеше да каже как ще реагира детето, когато научеше истината за раждането си и лъжите, с които се бяха опитвали да го предпазят?

- Чакат ви трудни времена - каза той. - Единственото, с което мога да ви успокоя, е че Карис Ламб е дала живот на Даниел, но вие сте неговата майка - единствената, която познава и която някога ще има. Той е малък, а малките деца са устойчиви. Мокси Кастин е най-добрият адвокат в града и при това е добър човек. Може да се преструва на друг, но е така. Обещанията към умиращите не ви освобождават от последващи престъпления, а законът никак не одобрява тайните погребения. Но Мокси Кастин е на ваша страна и ще направи всичко възможно да убеди полицията, че сте постъпили погрешно, но от добро желание. За съжаление, някои хора загинаха, защото сте крили Даниел, и част от тях можеше да бъдат спасени, ако се бяхте обадили по-рано, веднага след откриването на тялото на Карис. Разбирам защо сте взели това решение, но то не променя фактите.