Джон Коннолли - Жената от леса

Той изключи двигателя и връчи ключовете си на Кориво.

- Ще извадя пистолета си - предупреди той, - гледай да не ме застрелят.

После ѝ подаде оръжието и телефона си. Познаваше процедурата и не се учуди, че когато слезе от колата и тръгна обратно към входа на сградата, го последва ескорт от униформени. Още не беше арестуван, но вероятно скоро щеше да бъде.

Не знаеше само защо.

Достатъчно беше Боб Джонстън да повдигне само инч от облицовката на гръбчето, за да се потвърдят съмненията му. Той продължи да работи с разпорвача и микрошпатулата с равномерно темпо и съвършена концентрация, докато гърбът се отдели изцяло, за да разкрие сгънатия пергамент вътре.

Паркър седеше в стаята за разпити и тихо се вареше в собствената си пот. Бяха му дали вода, но не му бяха казали нищо, освен че се чака пристигането на детективи от Обърн, разследващи възможно убийство. Поиска да се обади на адвоката си, но беше информиран, и то лично от Кориво, чието отношение значително бе охладняло, че все още не е обвинен в нищо и не му е нужен адвокат. Паркър ѝ каза да си спести приказките за наивниците и да му даде телефон. Искането му беше изпълнено и той се обади на Мокси.

- Стигна ли вече?

- Задържан съм от щатската полиция или поне натам вървят нещата. Чакат се детективи от Обърн.

- И в какво те подозират?

- Станало е убийство в Обърн. Разпитай и разбери какво се случва.

- Добре, но тук имам една жена и дете, чиито нерви вече са на ръба. Баща ѝ трябваше също вече да е дошъл, но тя не може да се свърже с него по телефона.

Паркър се замисли.

- Премести ги. Кажи на Луис да ги закара в хотел. Обясни ѝ, че е за тяхна собствена безопасност. Не е лъжа, а и така ще бъде по-малко вероятно да избяга.

- Добре. Междувременно ще се обадя на Фил Кейн и ще го пратя при теб.

За разлика от по-големите правни кантори в щата, Мокси нямаше офиси извън Портланд, но поддържаше неформални контакти с няколко надеждни, независими адвокати. Филип Кейн беше бивш прокурор от окръг Кенебек, който през 2006 година се беше преквалифицирал в адвокат по наказателни дела и си беше извоювал репутация на защитник на наркотрафиканти. Зад гърба му го наричаха Кокейн [33] Co-Kane на английски, което звучи по същия начин като cocaine - кокаин. -Бел. прев. . Вършеше работата си добре, въпреки че наемането му като цяло се смяташе за признание във виновност.

Паркър благодари на Мокси и се върна в стаята за разпити. Петнайсет минути по-късно Кейн пристигна и веднага поиска да остане насаме с клиента си. Щом вратата се затвори, той седна близо до Паркър и зашепна толкова тихо, че едва се чуваше. Явно страдаше от силно недоверие в полицията.

- Тялото на Били Оушън е открито в изоставена жилищна сграда в Обърн - обясни Кейн. - Вероятно е бил убит късно снощи или рано тази сутрин. Единичен изстрел в главата. Мокси ме осведоми за случилото се с неговия пикап и вашата кола. Имате ли алиби за вчера вечерта?

- Бях вкъщи.

- Сам ли?

- Не, с човека, който гръмна пикапа му.

- Не се шегувайте.

- Не се шегувам.

В такъв случай това може би не е най-доброто алиби.

Боб Джонстън постла чиста памучна кърпа върху работната маса и разтвори пергамента, скрит в гръбчето на книгата. Изненада се от лекотата, с която листът се отвори. Ръкописите се запазват най-добре при умерена употреба, а без нея се втвърдяват, но този беше останал гъвкав и почти идеално съхранен. Изглеждаше толкова нов, че се почуди дали е от същата епоха и дори от същия материал. За експеримент отряза от долния му край много тънка лентичка, дълга около един инч, постави я в метална купичка и я запали над мивката. Парченцето се сгърчи и постепенно се превърна в черно червейче на дъното на купичката, но не изгоря докрай.

Значи гореше като пергамент. Това поне беше нещо.

Джонстън тъкмо се канеше да изхвърли овъгления остатък, когато забеляза, че в единия му край се е появило малко бяло ръбче. Той го гледаше, не вярвайки на очите си. Мина една минута, после две. Джонстън върна купичката на бюрото си, седна на стола си и зачака.

Отне точно един час. По часовник.

За един час парченцето изгорял пергамент се възстанови напълно в първоначалния си вид.

Вратата на стаята за разпити се отвори и вътре влезе Гордън Уолш, следван от Шарън Мейси. И двамата гледаха строго Паркър.

- Имаш късмет, кучи сине - каза Уолш.

Според диспечера първият сигнал постъпил от жена, пожелала анонимност. Съобщила, че предишната вечер чула нещо като изстрел в близост до една сграда в Обърн, а малко след това видяла отдалечаваща се кола. Не се обадила веднага в полицията, защото не искала да вдига шум за нищо, но по-късно решила, че по-добре да заложи на сигурното. Отказала да даде името си и звъняла от уличен телефон. Записала била номера на колата и ѝ се сторило, че зад волана седи мъж. Проверили номера и се оказало, че колата не е нито една от трите, регистрирани на името на Чарли Паркър, лицензиран частен детектив от Скарбъро, Мейн.